Който не инвестира в образование и наука, не инвестира в бъдеще

Галина АВРЕНЛИЕВА

„Някъде нещо невероятно чака да бъде открито“
Карл Сейгън

На 7 май 2022 г. е пролетният Световен ден на астрономията. Всяка година датата се променя, защото идеята е да бъде винаги в събота вечер, в края на април или началото на май, възможно най-близо до фаза първа четвърт на луната, за да не пречи прекалено много отразената лунна светлина. От 2007 г. международният ден на астрономията се отбелязва два пъти годишно, като вторият ден се отбелязва в периода от средата на септември до средата на октомври.

Астрономията е естествена наука, която винаги е присъствала в човешката история. Нашите предци са гледали нощното небе, изпълнени с любопитство за това какво е отвъд нашата планета със същия плам като нас. Местните култури от цял свят практикуват астрономията с просто око и тя играе ключова роля в техните общества. Известен пример за това са маите – запалени наблюдатели на небето, създатели на календари и звездни карти. За тях действията на боговете могат да се разчитат в движението на звездите, луната и слънцето.

Как е устроена Вселената? Какво е мястото на човека в нея? Сами ли сме в Космоса?  Можем ли да стъпим на Марс или да се завърнем на Луната? Колко е голям Космоса? Има ли начало и край? Можем ли да пътуваме във времето?..На всички тези въпроси и още много други до ден днешен се опитват да отговорят астрофизиците.

Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“ има вече над 50 годишна история зад гърба си и подготвя кадри в областта на физическите науки и в частност в астрономията, които успешно се реализират.

Наличието на база за астрономически наблюдения превърна Шуменския университет във втората образователна институция в страната (след Софийския университет), разполагаща с необходимото оборудване за съвременно практическо обучение по астрономия. От 2010 г. Астрономическият център на Шуменския университет носи името на доайена на астрономическото образование в ШУ, проф. дфмн Владимир Шкодров.

За постиженията в най-древната наука – астрономията и за предстоящите предизвикателства пред преподаватели и ръководство разказва пред „ Нов живот“ проф. д-р Драгомир Марчев от Катедрата по физика и астрономия на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

– Проф. Марчев трудна и тежка специалност е Астрономията. Има ли достатъчно студенти, които да търсят истината във Вселената?

Аз  поддържам хипотезата, че интересът към астрономията или звездното небе ни е генетично заложен. И може би на това дължим факта, че от началото на обявяването на специалността астрономия в ШУ през 2004 г., до сега сме запълвали отпуснатият ни прием. Разбира се бройката не е велика, в бакалавърската специалност „Астрономия и метеорология“ през последните 5 години приемаме по 15 студенти.

Трудна е астрономията за някои, защото е точна наука, а всички те изказват своите умозаключения, чрез езика на математиката. Но за сметка на това е една от най-интересните и бързо развиващи се науки. И тази година стартира кандидатстудентската ни кампания с първия прием на документи до 28.05.2022 г. за кандидати завършили в предходни години, а за учениците завършващи тази година подаването на документи започва от 06 юни 2022г. и завършва на 09 юли 2022 г.

– Достатъчно ли е субсидирането от страна на държавата за тази наука? Известно е, че нашите учени са тачени в цял свят, но не са добре заплатени у нас?

Това е труден за отговор въпрос, ако кажа, че са малко ми казват, защо не отидеш там където са повече, ако кажа че са много, ще излъжа. Астрономията е скъпа наука и поради факта, че много бързо се развива и изисква средства за непрекъснато обновяване на апаратурата, като телескопи, приемници, компютри и др.  Ако трябва да съм по-конкретен в последната година на управлението на министър Красимир Вълчев се осъществиха сериозни стъпки по актуализиране на заплатите в сферата на науката и образованието. Друга съществена стъпка беше и фактът, че студентите от професионално направление 4.1.Физически науки, бяха освободени от семестриални такси и се обучават напълно безплатно в специалността „Астрономия и метеорология“. Похвално е, че и сегашният министър на МОН академик Николай Денков продължи тази политика.

И въпреки скромните опити на политиците ние си оставаме страната с най-малък процент от БВП за образование и наука сред страните от ЕС. Може би управляващите трябва да препрочетат Конфуций, който е казал, че народ, който не инвестира в образование и наука не инвестира в бъдеще.

– Професионално астрономията като наука в България се развива единствено в трите институции Институт по астрономия с НАО Рожен, Софийски и Шуменски университети. Работите заедно по един от най-големите национални проекти с международен принос „Регионален Астрономически Център за Изследвания и Образование (РАЦИО)” от утвърдената от МС Национална пътна карта на научна инфраструктура на България, включваща първоначално само 7 научни инфраструктури, от които само РАЦИО е от областта на природните науки. Разкажете повече за този проект.

Проектът РАЦИО беше подаден още през 2013 г., като проект от трите Български институции имащи отношение към развитието на астрономията. Ще отбележа, че това не е първият такъв проект. През периода 2009-2011г. беше реализиран проектът SMARTNET, финансиран от  Фонд  Научни Изследвания на МОН, пак с участието на трите институции. По него беше закупен нашият 40-см телескоп, който сега е монтиран в 5м купол на Астрономическата обсерватория на Шуменския университет. Показваме на практика, че заедно успяваме да печелим големи проекти.

Проектната дейност е единствения начин да получим необходимото финансиране за реализирането на мащабни идеи. Благодарение на този проект нашата обсерватория, неотдавна се сдоби с нов 60-см телескоп на фирмата АSA Австрия, както и с 4-метров купол за този телескоп произведен от Полска фирма. Предстои в следващите месеци монтажът на купола и телескопа. Очакваме също така и новите свето приемници (CCD- камерите), за двата телескопа. Такава апаратура ще бъде доставена и на нашите партньори от СУ, а в НАО-Рожен телескопът ще бъде с диаметър на огледалото 1,5 м. Намерението ни е трите телескопа да работят, както самостоятелно, така и в мрежа.

Може би тук е мястото да спомена и новият проект, стартирал миналата година, в областта на радиоастрономията LOFAR-BG, в който също участват трите институции съвместно с ТУ София. Продължителността му е 13 години и има за цел създаване на Българска LOFAR станция и нейната експлоатация.

– Предвиждате ли част от наблюдателното време да бъде предоставено на клубове по астрономия, училища, на ученици, които желаят да правят наблюдения, за да се влюбят в астрономията, защото всичко, което правите остава за тях и поколенията?

Да. Още по проекта SMARTNET беше заложено 20% от наблюдателното време да се предоставя на ученици желаещи да наблюдават и обработват данни. Регулярно правим и дни на отворените врати на Обсерваторията, в които участват ученици, студенти и граждани. Във връзка сме с планетариумите и народните обсерватории в страната, които ще са наши потребители на наблюдателно време. Те са и живата връзка с нашите бъдещи студенти. Без студентите и нас няма да ни има, така че взаимно си помагаме, в името на бъдещето на Българската астрономия.

– Препоръчвате на политиците да се учат от учените? Защо?

Както споменах по-горе всички мащабни проекти на национално и международно ниво сме спечелили, благодарение на единството и сътрудничеството между трите институции свързани с обучението по астрономия в България. Това имах предвид, а и този лозунг е на фасадата на нашия парламент. Просто трябва да го следват и ние даваме пример в това отношение.

– Астрономическата обсерватория в Кърджали всяка година провежда лятна школа на Белите брези. Имали ли сте по-близки контакти?

Това, което правят колегите от АО Кърджали за популяризиране на астрономията е похвално. Всички знаем за лятната школа по Астрономия „Бели Брези“, в която преди години и аз съм участвал като лектор. С колегата Агоп Узунбохосян си сътрудничим от повече от 20 години.

 

– „Вселената е доста голямо място. Ако сме само ние, това би изглеждало като истинска загуба на пространство.“ е казал Карл Сейгън и няма как да не Ви попитам като учен, сами ли сме в Космоса?

Този въпрос ми е задаван често и аз винаги при отговора му се позовавам на един от златните закони на статистиката, който гласи перифразирано следното:  Ако не можеш да изключиш нещо на 100%, то си длъжен да го предвидиш с поне 1%, т.е. най-малкият процент вероятност за съществуване.

И така, ако предположим, че в нашата Галактика има 1% звезди, като нашето Слънце и 1% от тях имат подобни планетни системи и от тях 1% са от Земен тип и от тях 1% са развили някаква цивилизация, се получава числото  ~ 2 500, само в нашата галактика.

Това ми дава основание да не изключвам наличието на други цивилизации. За съжаление аз все още не съм се срещал с някой от тях, но продължавам да не губя надежда, че и това може да се случи.

И както е написал Сенека в труда си „Естествени въпроси“ книга 7 от 1-ви век „ Нашата вселена би била много малка и жалка, ако не притежаваше по нещо, което всяка нова епоха да изследва… Природата не разкрива тайните си наведнъж и завинаги“

Пожелавам на бъдещите изследователи на вселената, нашите студенти, да са достойни наследници на предците ни и да открият познанието на своята епоха.