Оля Ал-Ахмед
На 7 май руската опозиционна преса съобщи, че Москва е започнала процес по изтегляне на военни сили от Сирия и ги концентрира на три летища, преди да бъдат прехвърлени на украинския фронт. Изоставените бази на Русия, според опозиционните доклади, са предадени на елитни части от иранската Революционна гвардия и ливанската организация Хизбула.
Точният брой на военнослужещите от Русия в Сирия не е известен, но се смята, че за периода между 2015-2018 през Сирия са преминали на ратоционен принцип над 60 000 войници, сред които повече офицери.
Като цяло до този момент разговорите за изтегляне на руски войници от Сирия, са преувеличени. Такъв може би е случаят и с новините за специалисти по направата на варелни бомби, пристигнали в Русия от Сирия. Не е невъзможно, разбира се, дори е очаквано заради връзките между Москва и Дамаск, и блокираната офанзива на руската армия в Украйна. Варелните бомби са изключително жесток и ефикасен начин да бъде сломена защитата на вражески сили, а също и да бъде тероризирано цивилното население. Сирийската армия използва често този тип оръжия, които са евтини за направа и могат лесно да бъдат пренесени с хеликоптери. Анализатори смятат, че руснаците могат да използват опита на сирийските правителствени сили, за да пробият защитните линии на украинската армия.
Към момента на подновянането на офанзивата в Украйна през февруари 2022, Русия разполага с няколко хиляди войници в Сирия, разположени в различни бази из страната и най-вече в авиобазата Хмеймим. Именно от Хмеймим Москва изтегли част от военната техника, разположена там, за да подсили Черноморския флот непосредствено преди старта на военните действия и преди Турция да спре преминаването на военни кораби през Дарданелите и Босфора.
Предвид естеството на руските военни операции в Сирия, дори Москва да изтегли една част от силите си, те са неефективни единици, които не участват в активни битки. Голяма част от военнослужещите руснаци в Сирия са поддържащ персонал, а офицерите и войниците, изпращани там, имат предимно консултантска роля към военните части на сирийските правителствени сили. Само една малка част от военните са пилоти, чиято роля е и най-активна: в Сирия руската армия извърши стотици въздушни атаки по бунтовнически позиции и цивилна инфраструктура от 2015 насам. Всъщност, военните бази на Москва в Сирия се радват на спокойствие до такава степен, че през последните две години се появиха съобщения за руски войници, подкупващи командирите си, за да бъдат изпратени на ротация в Сирия.
Предвид това, използването на руските сили от Сирия за фронтовите линии в Украйна няма полза за целите на Кремъл. И все пак, има важни събития, които трябва да се отбележат за контекста на ситуацията в региона и появилите се медийни съобщения, че Москва може би изтегля войници заради войната в Украйна.
През първата седмица на април, руските сили, разположени в източната част на провинция Хомс, предадоха на Хизбулла и Четвърта дивизия от сирийската армия военни постове и складове в пустинния район Махин, които се явяват вторите по големина оръжейни депа в страната. Също в началото на април, арабското издание “Ашарк ал Аусат” съобщи, че иранската Революционна гвардия е засилила военното си присъствие в Махин, след като руснаците са се изтеглили към Палмира, където Русия изгради една от най-важните си бази в Сирия.
Без съмнение и предвид значимостта на района, руското изтегляне от Махин отваря вратата за иранско присъствие по линия, простираща се от планинската верига Каламун, граничеща с Ливан, до град Дейр Атия, ал Кариатайн и Сухна, източно от Хомс, чак до районите на Атрия в източната провинция Хама и петролните находища в Табка, където има и американски сили, подкрепящи кюрдските сили. Тази част от Сирия е взривоопасна за всякакви бъдещи конфликти и сблъсък на интереси не само заради енергийните залежи, но и поради разположението си. От изток на запад се простира магистралата Багдад-Дамаск, която иранците считат за жизненоважна артерия за доставки към съюзниците си в Ливан. От юг на север пък са разположени пунктове, чиито контрол осигурява влияние в Централна и Източна Сирия и именно тук “Ислямска държава” водеше най-тежки боеве през 2017-2019 година. Намаляването на руското присъствие е добре дошла новина за Иран.
Буксуването на Русия в Украйна ще има сериозни последици за геополитическото положение на Москва
Неспособността на руската армия да напредне значително в Украйна три месеца след началото на офанзивата, е проблем за Кремъл и Москва ще има трудности да запази доверието сред партньорите си. Това е особено вярно за режима в Сирия, който е под стратегическия чадър на Москва още от съветската епоха. Неотдавнашното решение на Турция да затвори въздушното си пространство за руски самолети, преминаващи транзитно към Сирия – разглеждано като прилагане на натиск върху Москва за войната ѝ в Украйна – ще засегне руските военни способности в Сирия, а оттам и помощта ѝ за съюзническите милиции и сили в района.
Новините от вътрешността на Сирия също подсказват задаващ се проблем между Москва и Техеран. През последния месец бяха убити няколко офицери, включително висш офицер от времето на управлението на бащата на Башар Асад, Хафез Асад; всички убити са част от висшия военен ешелон на Сирия и са изразявали несъгласие с руските интереси в страната, но пък са близки до иранското командване. Ако Русия бъде заподозряна, че стои зад убийствата, това ще създаде значително напрежение, а за Москва ще е трудно в момента да реагира заради ангажимента си в Украйна.
Източник: fakti.bg