Избирателите в Босна и Херцеговина са призовани днес до урните, за да изберат новото колективно председателство на страната и законодатели на национално, регионално и местно равнище, като решават между отдавна утвърдени националистически партии и реформатори, фокусирани върху икономиката, съобщи Ройтерс.
Близо 3,4 млн. души имат право да гласуват в страната, която е изправена пред най-тежката си политическа криза от края на войната през 90-те години на миналия век, предизвикана от сепаратистката политика на сръбското ръководство и заплахите за блокади от страна на босненските хървати.
Избирателните секции отвориха в 7 ч. сутринта (05 ч. по Гринуич) и ще приключат в 19 ч. вечерта (17 ч. по Гринуич). Първите официални резултати се очакват в полунощ, но се очаква политическите партии да излязат със собствени резултати около 22:00 ч.
В предизборната кампания на управляващите етнически партии преобладаваше езикът на омразата и националистическата реторика, като се акцентираше по-скоро върху темите за защита на националните интереси и критиките към опонентите, отколкото върху въпроси като работните места и нарастващата инфлация.
Липсата на надеждни социологически проучвания затруднява прогнозирането на резултата от вота, но много анализатори смятат, че националистическите партии ще останат доминиращи и че най-голямата промяна може да настъпи в лагера на босненските мюсюлмани или бошняците, който е най-големият и най-разнообразният в политическо отношение.
Наблюдателите смятат, че сръбските и хърватските националистически партии ще останат на власт, но някои проучвания сочат, че сепаратисткият проруски лидер Милорад Додик, който се кандидатира за ролята на президент на Република Сръбска, е изправен пред силна конкуренция от страна на опозиционния политик Йелена Тривич.
Според сложилото край на войната в Босна (1992-95 година) Дейтънско мирно споразумение страната е съставена от Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби (31 процента от цялото население на Босна), и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят предимно босненски мюсюлмани – бошняци (около 50 процента) и босненски хървати (15 процента), припомня БТА.
Гласоподавателите ще избират босненски сърбин, хърватин и мюсюлманин, които ще са тримата членове на общото за цяла Босна Председателство (президентство), оглавявано на ротационен принцип от един от представителите на трите общности.
Гражданите на Република Сръбска гласуват само за един кандидат за сръбски член на Председателството на Босна и Херцеговина. Бошняци и хървати не могат да бъдат кандидати в Република Сръбска, нито пък сърби могат да се кандидатират в Мюсюлманско-хърватската федерация. Не могат да бъдат кандидати и лица, които не се определят като членове на тези три етнически общности.
Освен членове на Председателството босненците ще избират и представителите си в долната камара на националния парламент, на парламентите на двете съставни единици, както и в парламентите на десетте кантона на Мюсюлманско-хърватската федерация.
Избирателните секции, които общо са над 5900. Гражданите ще могат да избират измежду 72 партии, 17 независими кандидати и 38 коалиции, съобщиха от Централната избирателна комисия (ЦИК). За изборите са акредитирани над 3700 наблюдатели.
Общо страната има близо 180 министри или по един на всеки 20 000 души, уточнява Франс прес. В държавния сектор работят повече от 212 000 души, чиито заплати представляват около една трета от приходите на Босна според централната банка.
Босненските депутати имат най-високите заплати в региона и многобройни привилегии, но броят на законите, приети за справяне с реалните проблеми на пазарната реформа, работните места, недостатъчно върховенство на закона, корупцията и организираната престъпност, е несъразмерно малък, отбелязва Ройтерс.