Документалният филм „На Адаман“ (Sur l’Adamant) печели голямата награда на берлинския кинофестивал „Берлинале“. В него режисьорът Никола Филибер описва живота в дневния център на парижка психиатрична клиника. Разположено в шлеп, закотвен на единия град на Сена, мястото е известно със своите уъркшопи, които предлагат терапия чрез занимания с различни видове изкуства и други форми на колективно общуване на пациентите между тях под ръководството на психотерапевти. В един от епизодите сред посетителите се помага и българска емигрантка, която изпълнява българския химн и успява да развърне потребителите в груповата терапия. Документалното повествование е изградено от изповеди на пациентите, които разказват за страховете и проблемите си, изострени още повече от продължителната ковид пандемия.
Когато журито обявява печелившия филм, изненадващо Филибър възкликва: „Вие нормални ли сте?“. И продължава с думите, че 40 години е работил, за да бъде признато документът на киното естествено с художественото, предадоха световните агенции. Филмът е сниман три години, режисьорът е искал да покаже какво за хората са пациентите, които обичайно са стигматизирани.
„Берлинале“ е вторият голям международен фестивал, който дава основната си награда на документален филм в последната година. „Цялата красота и кръвопролитие“ на Лаура Пойтрас спечели „Златен лъв“ във Венеция през септември 2022-а.
„В Адамант“ все пак не е първият документален филм, който печели „Златна мечка“. През 2016 година в Берлин, ръководено от Мерил Стрийп, отличителният италиански „Море в пламъци“ (Fuocoammare) на Джанфранко Роси, който разказва за хуманитарните мисии в Средиземно море по спасяването на хилядите бежанци, идващи от Африка. Днешният френски победител на пръв поглед не носи толкова актуално политическо послание, но във финалните надписи авторите му изтъкват заплахата от административно закриване на подобни центрове като „Адаман“. По този начин стотиците психично болни ще се лишат в бъдеще от най-важното лечебно средство – ангажираното човешко общуване. Филмът въздейства като портрет на нашето време и на един свят, силно тревожен от неизвестностите на бъдещето. За тази болест няма лекарство, а само временно облекчение и най-ефективното средство за неговото постигане се оказва изкуството. Голямата награда за френския филм дойде, може би, за да потвърди още веднъж думи на Спилбърг, казани няколко дни по-рано при отличаването му с почетна „Златна мечка“ за цялостно творчество. Той признава неоценимото въздействие върху заниманията с кино за своето душевно равновесие и пълна реализация не само като творец, а съобщава като човек.
Художественото творчество беше главната тема на още два филма, отличени със следвашите по значение награди. „Сребърна мечка“ – голямата награда на журито, получи германският филм „Червено небе“ на Кристиян Пецолд. Неговият сюжет се разиграва на фона на все по-често избухващите опустошителни пожари, които отнемат и човешки жертви. Главният герой е млад писател, постепенно осъзнаващ безплодността на своите измислени истории и важността на истинските неща, които се разиграват пред очите му.
Френският триумф на „Берлинале“ беше допълнен от „Сребърната мечка“ за режисура, отредена за един от ветераните нa френското кино Филип Гарел, който след месец ще навърши 75 години. В неговия скромен черно-бял филм „Голямата колесница“ участват синът му Луи, една от най-големите френски кинозвезди в момента, както и двете му дъщери – Естер и Лена. Сюжетът също разказва семейна история за три поколения куклени артисти, които болезнено преживяват как тяхното изкуство постепенно губи значение. Освен интимните драми на героите, в които се редуват смърт, любови и раздели, голямата тема е отдадеността на творчеството. Някак подсъзнателно филмът разкрива и болезненото усещане за заплахите от постепенното изчезване на киното като изкуство такова, каквото го познаваме.
Още едно отличие с френски адрес беше „Сребърната мечка“ за индивидуално творческо постижение на Хелен Лувар за виртуозната операторска работа във френско-италианската емигрантска двама Disco Boy. В нея се разказва историята на белоруски младеж, който се записва във френския чуждестранен легион. При бойна мисия в Африка той убива в ръкопашна схватка чернокож борец на съпротивата срещу големите компании, експлоатиращи природните ресурси на неговата страна. Като своеобразно отмъщение духът и мечтите на младежа от джунглата сякаш обладават съзнанието на източноевропейския емигрант. Той напуска легиона, за да започне кариера на танцьор в диско клуб.
Останалите награди бяха подчинени на някои до известна степен конюнктурни постановки на съвременната фестивална политика. „Берлинале“ от няколко години не връчва отделни награди за мъжка и женска роля, а „Сребърни мечки“ за актьорско постижение съответно в главна и второстепенна роля. Първата беше за осемгодишната София Отеро в баската драма „20 хиляди вида пчели“. Айтор, персонажът, изпълняван от невръстната актриса, предпочита да го наричат Лусия, объркан от дълбокия конфликт, който изпитва между момчешкото си тяло и себеусещането на момиче. Наградата за поддържаща роля получи австрийската транссексуална актриса Теа Ере в иначе тривиалната германска криминална драма „До края на нощта“. Допълнителната „Сребърна мечка“ от журито беше за португалския „Лош живот“, който разказва за три поколения жени, поддържащи западнал семеен хотел.
В отсъствието на големи филми и разтърсващи артисти откровения Берлинале 2023 всички пак защитават ролята си на важен форум за киното и мястото му в съвременната политика. Без значение съм неговите организатори бяха подбрани най-доброто от актуалния асортимент от филми, които са имали на разположение. Проблемът е, че то ни кара да гледаме с носталгия към миналото и с тревога за бъдещето на филмовото изкуство.
Източник: СЕГА