Кабинетът показа плановете за справедлив преход: Спираме 4277 мегавата, 27 000 стават безработни

Правителството показа плановете за развитие, вдигнали енергетици и миньори на протест.

Финалните териториални планове за справедлив преход на областите Стара Загора, Перник и Кюстендил са публикувани на страницата на Министерството на енергетиката в петък, 29.09.2023 г., подчертават от правителствената информационна служба.

Премиерът Денков заяви, че с тези планове не се затварят мини и ТЕЦ-ове, а се взимат едни 4 млрд. лева

На теория всичко звучи добре – заместваме ТЕЦ-овете ги със солари и вятърна енергия, природата е опазена, вземаме парите и всички живеят щастливо. Но се оказва, че има 9 проблема, с които териториалните планове се оказват за несправедлив преход.

1. Липса на точни прогнози за замяната на въглищата

Предвижда се производството на ток от въглища да бъде свито 4 пъти до 2030 г. Така от общо инсталирани мощности за 4505 мегавата ще се спрат цели 4277 мегавата – излиза, че почти няма да остане работеща централа.

2. Няма яснота какво ще ги замести

В плановете не е посочено как точно и в какви срокове отпадналите въглищни централи ще бъдат заместени. Споменати са нови мощности от ВЕИ централи, които обаче имат непостоянно производство. Това поставя под сериозен риск енергийната сигурност на страната и не е ясно дали ще има достатъчно ток. Достатъчно е да си припомним, че през януари 2017 година всички съседни държави на България спряха износа на ток.

3. Несигурните алтернативи

Като алтернтатива на въглищата в плановете се посочват няколко възможности. Едната са фотоволтаичните централи. Но за съжаление, те не са постоянен източник на електрическа енергия. А през зимата, при по-малко произведен ток, потреблението е по-голямо и може да има недостиг.

Друга алтернатива са вятърните електроцентрали. Само че областите Стара Загора, Кюстендил и Перник не се славят като места, където имат силни и постоянни ветрове. А в регионите Перник и Кюстендил е абсолютно невъзможно дори частично заместване на енергията, произвеждана от двете въглищни централи там.

Трети заместител е зеленият водород. Но в момента технологията за производството му все още не е развита и е скъпа, няма изградена инфраструктура за пренос и консумация на водород. Такава най-рано може да се очаква след 2030 година. За област Кюстендил се споменава, че има в изобилие геотермални извори, които да се използват. Само че капацитетът на такива инсталации е изключително малък. Да не говорим за това, че в регионите Перник и Стара Загора геотермални извори няма.

Сравнително добра алтернатива са централи, използващи биометан, защото са надежден източник на базова енергия. Например тецовете “Бобов дол” и “Брикел” вече инвестират в тази област. Но централите, използващи биогаз, са малки и той може да служи за подобряване на горивния микс, но не и да замести изцяло въглищата.

4. Няма прогноза за потреблението

В плановете изобщо не е посочена прогноза за повишеното потребление на ток в транспорта. А това е неизбежно с масовото навлизане на електромобилите. В България това ще се съчетае с намалено производство на ток. В най-добрия случай това би довело до високи цени на електроенергията, а в най-лошия – до голям недостиг.

5. Какво правим с хората

От социална гледна точка плановете уж се заемат с въпроса за преквалифициране на освободените работници от мини и въглищни тецове. Но в трите засегнати региона липсват други големи предприятия, а инвестиции в нови не се правят. Регионите Перник и Кюстендил са особено бедни, закриването на тецове и мини ще засегне 27 000 души, а това ще доведе до трайна безработица и бедност. Плановете за рекултивация на закритите въглищни мини и ангажирането на уволнените миньори там не дават дълготрайна заетост.

Ето линкове към тях:

https://www.me.government.bg/themes/teritorialen-plan-za-spravedliv-prehod-na-oblast-stara-zagora-2469-1642.html

https://www.me.government.bg/themes/teritorialen-plan-za-spravedliv-prehod-na-oblast-pernik-2468-1642.html

https://www.me.government.bg/themes/teritorialen-plan-za-spravedliv-prehod-na-oblast-kyustendil-2467-1642.html

На страницата на Министерството на енергетиката са качени образците на териториалните плановете за трите области, които бяха предложени за обществено обсъждане на 2.08.2023 г.

По думите на Висил Веселе от АИКБ  не е ясно защо ЕК упорито не иска да преразгледа ангажимента за 40% редукция на въглеродните емисии към 2026 г. спрямо 2019 г. Велев подчерта, че такъв ангажимент не е поет от други страни с повече въглища от нас. Според него това създава много сериозни проблеми за страната, която вече беше лишена, при това абсолютно неоснователно, от 4 изправни ядрени реактора. 

Епицентър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *