Дори имената му са знакови: Мустафа – избран, Кемал – съвършен.
Силна е българската връзка на Ататюрк – Бащата на турците.
Той е единственият държавник от Балканите, който многократно е изтъквал силната си любов към българския народ.
“Обичам безпределно българския народ още от детинство. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е против Турция“, споделя Ататюрк пред вестник „Утро“ през 1931 г.
В мъглив ноемврийски ден през 1913 година Мустафа Кемал пристига в България като военен аташе. Той е на 32 години – висок, красив и общителен. Преди това е бил във Франция и е приел европейския маниер на живот. Френски списания го определят като един от най-чаровните и елегантни мъже в световната дипломация.
Синеокият майор слиза на калната централна гара в София и се запътва към хотел „България“ на „Царя“, за да пренощува.
След няколко дни приятели го съветват да се премести в по-новия хотел „Сплендид“ – зданието зад Централна баня.
Веднъж в казиното младият турски дипломат се запознава с чудно хубава девойка – Димитрина Ковачева, втората дъщеря на генерал Стилиян Ковачев, бивш министър на войната.
21-годишната Мити, както ѝ казват галено, току-що се е върнала от Швейцария, където учи литература и музика. Там отхвърля предложението за брак на богат аристократ, когото не обича.
Мити се откроява сред останалите момичета с миловидното си лице, руси къдрави коси и тъмнокафяви очи . Чуждите кореспонденти наричат красавицата с ангелско излъчване „българската роза“. Тя често изнася дарителски концерти пред елита и Мустафа Кемал, който боготвори класиката, ходи да я слуша.
За него Мити е образец на съвременна жена, съчетаваща същевременно висок морал и уважение към традиционните ценности. Такива жени той мечтае да види след време и в Турция.
Това е началото на красива и романтична любов. Двамата много обичат да се разхождат в Борисовата градина. Тя обожава пързалянето с кънки, а той я чака след пързалката на езерото „Ариана“.
Любимото им място е Боянският водопад. Все по-уверен, че Мити е любовта на живота му, Мустафа Кемал дълго време премисля пречките за евентуален брак между тях. Той е по-възрастен с 11 години и освен това има много политически противници сред младотурците в Истанбул, които биха вгорчили съвместния им живот.
На бал в царския дворец турският дипломат, облечен в специална военна униформа, танцува валс с нежната Мити, цялата в бяло. Сега тоалетът е ценна реликва в музея на Ататюрк в Анкара.
Дни по-късно Мустафа Кемал отива при бащата на Димитрина да пият кафе и най-чистосърдечно го моли да му даде ръката на дъщеря си. Докато жените в кухнята приготвят сладкишите, двамата военни си говорят. Оказва се, че само преди година, по време на Балканската война, те са били противници от двете страни на фронта. Генералът изважда картата и двамата стигат до извода колко безсмислена е войната. Колко далеч от истинските човешки отношения е това хората да се бият и да решават въпросите чрез сражения. Тази мисъл на Ататюрк по-нататък минава като червена нишка през целия му живот.
Генерал Ковачев има още едно момиче и момче, но както сам казва не може да се раздели с любимото си дете. Бащата смята, че Мити няма да понесе условностите на друга религия. И Мустафа Кемал си тръгва огорчен, но продължава да се вижда тайно с нея.
Година по-късно втори отказ разбива сърцата на влюбените.
Политическите събития обаче пречат на връзката им. На 29 октомври 1914 година Турция се включва във войната на страната на Германия и Австро-Унгария, а през 1915 година Ататюрк, вече подполковник, получава заповед да се върне в Истанбул.
После тайно идва и повторно иска ръката на любимата си. Генерал Ковачев пак отказва и прибързано я сгодява за инженер от Русе. Тя припада и връща пръстена, но се подчинява на волята на баща си и се разделя с Кемал.
„Само ти ще останеш жената на моя живот“, заявява Кемал на Мити при последната им среща.
Прощалният му подарък е файтон, препълнен с дъхави червени рози. Кемал и Димитрина не се срещат никога повече.
По-късно се омъжва за заможния адвокат Деян Деянов, станал по-късно депутат. От него има три деца – Анна, Олга и Тодор.
Мити е омъжена насила, ражда три деца. Никога не споменава пред близките за голямата си любов.
Но на 9 август 1966 г., миг преди да издъхне, изрича: „Сънувах Кемал“.
До края на живота си Ататюрк дискретно се интересува от съдбата на любимата. Само веднъж нарушава негласното им споразумение – изпраща й романа „Чучулигата“ на Решат Нури с молба да уреди превода и издаването му на български.
Най-трагичната любовна история на Турция е последното послание, което Мити получава от Кемал.
„Оставих сърцето си в България“, признава Ататюрк на Елисавета Багряна при гостуване на наши писатели в Анкара.
След смъртта му през 1938 г. у него е намерена една-единствена снимка – на Димитрина.
Кратък брак с Латифе ханъм от Сорбоната
Мустафа Кемал се жени на 29 януари 1923 г. за блестящата красавица Латифе Ушакизаде, дъщеря на измирския търговец Муаммер бей, известен и на Нюйоркската борса.
Латифе е учила право в Сорбоната в Париж и в Лондон, говори свободно английски, френски, немски.
Венчават се в Измир, тържеството е първата светска сватбена церемония в Турция, различна от османските традиции.
Мустафа Кемал е 42-годишен, на върха на славата си. Ататюрк се гордеел с интелигентната си съпруга и искал отношенията им да станат модел за модерните отношения в младата република.
Бракът обаче трае съвсем кратко, свършва като отсечен с нож на 5 август 1925 г. по шериатския обичай: след спречкване в резиденцията в Анкара Ататюрк изпраща бележка, че се развеждат. Адютантът на военачалника придружава съпругата му, вече бивша, обратно до бащината й къща в Измир. Роднините са потресени: „Сватба алафранга, развод алатурка”.
След развода Латифе живее още 52 години в доброволно избрана пълна изолация.
178 страници нейни мемоари и над 200 любовни писма са заключени в сейф и дълбоко засекретени по волята на бившата госпожа Ататюрк.
Не се сбъдва мечтата на Латифе – туркините да получат право да влизат в парламента и тя да бъде избрана за депутат.
Латифе и Мустафа нямат деца, но Ататюрк е осиновил седем дъщери. Една от тях прави кариера на пилот – Сабиха Гьокчен е първата жена летец в Турция.
Бащата на светска Турция – блестящ реформатор
Мустафа Кемал с пълно право е наричан Ататюрк, Баща на турците.
Светът го почита като един от най-значимите държавници, който е успял само за 15 години управление да изгради нова, силна и модерна страна, която без него дълго би се лутала между халифата и султаната, между правото и Шариата.
Герой от балканските войни, Мустафа Кемал не се примирява с подписаната капитулация на Османската империя и призозава народа към съпротива срещу следвоенното разкъсване на страната. Създава нов национален парламент в Анкара, който анулира договорите, подписани от правителството на Мехмед VI. Султанът е прогонен. На 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република, а Кемал става първият президент.
Многобройни са реформите, проведени от Ататюрк в периода 1923-1938 г. Османските закони са заменени с нови, по европейски образец. Страната вече се управлява от парламент. На мъжете е разпоредено да свалят фесовете, а на жените – забрадките. През 1924 г. е приета Втората конституция на Турската република.
На практика Ататюрк строи напълно нова държава. Променя Турция от облеклото до индустрията, от правото на жените да гласуват до създаването на нов Граждански кодекс. Под неговото управление се въвежда международната система за времето, календарът. Приема се и нова турска азбука с латински букви. Въвеждат се презимената, които османците не са използвали дотогава. Ататюрк ликвидира Османския халифат – център на политическата и религиозната власт за мюсюлманите, отменя текста от конституцията, който посочва исляма като държавна религия.
В последните десетилетия обаче с управлението на Партията на справедливостта и развитието на президента и дългогодишен лидер Реджеп Ердоган растат опасенията от възраждане и засилване на ислямистките тенденции в Турция.
Епицентър