Ивайло МИРЧЕВ
Мнозина от вас са чували за Тарханата. В България това е била основна храна в планинските райони на Южна България. Тук тя е била наричана трахана, трахун, а в моето село Джурково, тя и до днес е наричана трАхна.
Тази произхождаща от Персия храна е смес от брашно, чушка, домат, кисело мляко, магданоз. След като няколко пъти се омеси, тя изсъхва и се стрива, при което се гранулира и рони на малки късчета. Сместа е подходяща за целогодишна употреба. Може да се готви като каша, може и да се запържи като качамак. Ако брашното, с което трахната се прави е било царевично, то тогава тя се е наричала „Мисирова трахна“ (връзката царевица-мисирка).
Една от най-големите майсторки на трахна в Момчиловци е била баба Велика (леля Лика), сестра на моя прадядо Тодор Топузов. Нейният син е бил монах в Бачковския манастир под името Антоний и тя често, при посещенията си при него е носила трахна из селата от Ропката.
Моята прабаба от бащина линия – Мария, е донесла като бежанка от Дедеагач в „Кючук Париж“ (Пловдив) и своите тракийски традиционни рецепти. Тя също е била голяма майсторка на траханата, но е слагала в нея и нахут.
Източник: rodopite.info