През есента на 2020 г. във водосбора на р. Русенски Лом е регистрирано присъствие на евразийския бобър (Castor fiber), а през пролетта на 2021 г. видът е научно доказан и документиран. Местонахождението попада в 33 BG0000608 „Ломовете“ от екологичната мрежа Натура 2000 и е в съседство със защитена територия ПП „Русенски Лом“.
Към настоящия момент евразийският бобър няма природозащитен статут в България и се счита за изчезнал в далечното минало в периода 1750-1850 г., поради което не фигурира в никакви природозащитни документи.
Анализите от проучването на констатираното находище на евразийския бобър в Р. България показват твърде вероятното установяване на реликтно находище, което означава, че считаният за изчезнал подвид от най-югоизточните части на ареала може да „възкръсне“ и стане център за възстановяване на популациите в южните региони на Балканския полуостров и Мала Азия.
В резултат на целенасочени и задълбочени, научни проучвания, съфинансирани от МОСВ през 2022 г., Николай Коджабашев и Милен Игнатов установяват множество нови находища и събират масив от данни, доказващи, че Eвроазиатският бобър (Castor fiber) e трайно установен в целия български сектор на р. Дунав, както по брега така и по дунавските острови и три негови притоци – р. Тимок, р. Янтра, р. Осъм и р. Русенски Лом. Установени са над 30 находища на вида, документирани с фотоматериали, а данните от оценката на относителната численост показва наличие на около 100 – 150 териториални семейни групи, включващи между 400 и 600 индивида.
Бобърът безспорно въздейства върху всяка река, която обитава, тъй като природата го е създала със задачата да бъде естественият дървосекач и хидроинженер. Този най-голям гризач по нашите географски ширини прави по неповторим начин бентове и разливи, които са необходими за съществуването на цялото речно биоразнообразие. Умее целенасочено да събаря големи дървета перпендикулярно на течението на реката, а под тях започва да струпва огризаните клони. Зад този импровизиран бент се образуват разливи, които не само са най-подходящото място за размножителния процес на рибата, но и създават възможност за пълноценно изхранване на новоизлюпените малки, тъй като плитчините задържат и множество други организми. В периоди на поройни дъждове такива места регулират движението на водния поток, така че той да не предизвиква опустошителни наводнения. Изгражданите от бобрите естествени бентове не заприщват напълно и завинаги речното корито, запазвайки частично неговата проходимост, което не може да се гарантира с изграждането на изкуствени бентове или язовири. Бобърът се храни с дървесина само през студения период на годината, а през топлите месеци предпочита водната растителност. Колкото до тополите, те не са основната му храна. Събаря ги само на места, които са подходящи за забентване или където човешката алчност и безразсъдие са унищожила естествените му хранителни ресурси и са залесили на тяхно място хобридни тополи. Бобърът се отличава с изключително толерантно поведение спрямо другите видове, въпреки своите размери и сила. Там, където има бобър, задължително в съседство се намират лисици, които се ползват от пътеките му. Заснети са също белки, язовци, видри, включително нутрии и ондатри.
Снимка: Милен Игнатов – ДГС „Бяла„
Източник: rousse.info