Едрият салатен боб е най-голямата атракция в смолянското село Смилян Привличат и мекият климат, кристално чистият въздух, бистрата вода

Нов живот

Смиля̀н (старо име: Исмилян) е село в Южна България. Намира се в на 15 км югоизточно от Смолян. То е едно от най-старите селища в Средните Родопи. Разположено е на двата бряга на река Арда, на 820 – 850 м надморска височина. В близост се намират селата Кошница, Могилица, Арда, Сивино, Чокманово, Бориково и др. Смилян е най-голямото село в община Смолян, с население от 1789 души, като 1511 са под 65-годишна възраст.

Смоляните са славянско племе, населявало Средните и Западните Родопи. Те са се заселили в земите си вероятно през VII-VIII век. През 837 г., когато племето вдигнало бунт против централната византийска власт, в тяхна подкрепа българският кан Пресиян, съместно с наместника си кавкан Исбул, навлязъл в Родопите, преминал земите на смоляните и стигнал до град Филипи в Беломорието.

При управлението на цар Симеон Велики смоляните окончателно станали част от българската народност. Смилян идва от създателите му – славянски племена Смолени. Реално името му е било Смолен, а в турските регистри е записвано като Исмилян.

От превратната история на Смилян изцяло е запазена Часовниковата кула, построена от устовски дерибей. Тя е висока над 10 метра. Първоначално е строена за наблюдателница и то преди два века, когато Смилян е бил административен център на тогавашната Ахъчелебийска кааза. Отгоре се виждат пътят и цялото поречие на река Арда и местните жители навреме са били предупреждавани, ако идва враг.

През 1929 година за първи път след Освобождението районът е посетен от тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев. Той подарява на Смилян часовниковия механизъм, който е монтиран на върха на възстановената кула. Оттогава самоуки местни майстори са се грижили за часовника и десетките му зъбчати колелца. Пред кулата е издигнат паметник на Висарион Смолянски, който е убит по време на второто масово помохамеданчване. В селото се намира и една от най-големите източноправославни църкви в Родопите – храмът „Свети Спас“.

Уникални са природните дадености на Смилян и района около него – мек климат, кристално чист въздух, бистри води на река Арда и множество потоци и рекички. В околностите му се намират пещерите „Ухловица“, „Надарска“, „Бориковска“, „Гарга дере“, „Калето“, историческите забележителности (Агушевия конак, тракийското светилище на в. Ком и др.) Търсачите на силни усещания могат да се впуснат в приключението „Гарга дере“, туристически маршрут, включващ скално катерене и рапел, алпийски тролей и проникване в неблагоустроени пещери, включително в такава с подземен поток.

Всяка година се отбелязва празникът на смилянския фасул, на който се избират крал и кралица на боба. Село Смилян е прочуто с производството на едрия салатен фасул. По време на празника се организират конкурси – за най-добър производител, за пано от фасул, за кулинарно ястие.

Самодейният състав към читалището изнася програма от тематични скечове, свързани с отглеждането и обработката на фасула като традиционен поминък. В селото се намира мандра „Родопа милк“, основно предназначена за производство на жълти сирена. С помощта на Швейцария са въведени технологии за производство на собствени марки сирена.

 

Източник: Selo.bg

 

 

1 Отговор

  1. Анонимен каза:

    А едрият салатен боб който го внасят от Китай той също ли е смилянски ? Нали за такъв го продават по нашите пазари .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *