Белгин Мехмедали е акушерка в родилното отделение на Многопрофилната болница „Д-р Сергей Ростовцев“ в Момчилград вече година и половина. Родена е преди 24 години в същото отделение, в което има честта да се труди днес. Завършва средното си образование в СУ „Никола Вапцаров“, след което се дипломира в специалността „Акушерство“ във филиал Хасково на Тракийския университет.
На 5 май, международния ден на акушерката, Белгин разказва за своята божествена професия.
Интервю на Валентина ИВАНОВА
- Как се насочи към медицината? Имаш ли лекари в рода си?
- Нямам медицински работници в семейството. Но, като малка много често боледувах и често се сблъсквах с медици из различните болници, които посещавах. Много ме впечатляваха медицинските сестри с белите престилки и готовността им да помагат на пациентите. Мечтаех и аз един ден да бъда на тяхното място, да облека бяла престилка. После научих за професията на акушерките. Реших, че е по-подходяща за мен и категорично я избрах. Професията е много отговорна и изключително вълнуваща – виждаш как се ражда животът, как човешкото създание поема първия си дъх. Това е страхотна емоция, неповторимо изживяване.
- Много бебета ли се раждат в момчилградската болница?
- За една година имаме над 150 раждания. От началото на 2024 година досега сме посрещнали 45. На месец проплакват 10-12. И бебетата, и майките са живи и здрави. Откакто работя в МБАЛ „Д-р Сергей Ростовцев“, нямаме смъртни случаи. И дано да нямаме.
- Известно е какъв недостиг на медицински сестри има в България. Търсят ли се и акушерки?
- В нашето отделение няма недостиг, всички позиции са заети. Колективът ни се състои от 6 акушерки и четирима лекари. Много сме задружни и сплотени.
- Насочват ли се много девойки към вашата професия?
- За съжаление, идват все по-малко млади хора, интересът към професията не е голям. От една страна, защото не е добре платена. От друга, защото изисква голяма всеотдайност и не всеки е готов за нея. Преди 2 години дори се стигна до протест на медицинските сестри в Момчилград, които искаха увеличение на заплатите. Опитахме се да покажем нашето несъгласие с размера на трудовото възнаграждение. Последва минимално увеличение, но като цяло заплащането за положения труд е недостатъчно.
- Ти си амбициозна млада жена, мислила ли си да си потърсиш работа в по-голям град или в чужбина, където вероятно ще получаваш и по-голямо възнаграждение?
- Доволна съм от работата си в Момчилград. За мен е чест да се трудя в болницата, където съм се родила. В малкия срещам голямо уважение от пациентите и изобщо от моите съграждани. Отделението е в прекрасно състояние – подредени, чисто, комфортно. Всяка стая разполага със собствен санитарен възел. Всички от екипа сме квалифицирани в оказването на помощ на родилките и при първите им грижи за бебето, помагаме със съвети за кърменето и тоалета на новороденото. Персоналът е много грижовен. Вероятно затова в нашето отделение идват да раждат жени от цялата област – Джебел, Кирково, Крумовград, Черноочене, а и от Смолянско.
- Изглежда много си обичаш професията, въпреки недостатъчното заплащане и отговорния труд. Какво те държи в нея?
- Професията на акушерката е божествена. Щастието не може да се претегли или измери, но при акушерките – може. Когато видим как майката прегръща новороденото си бебе, цялата ми умора изчезва, забравям всички грижи.
Последвайте ни и във Facebook
