Сто и десет години от завръщането на малоазийските българи, 3-та част Прогонването на българите от Мала Азия е свързано с много грабежи, издевателства, насилия и глоби

Водеща снимка: Българи от село Чатал тепе, снимка проф. Любомир Милетич

• Турските власти изземват голяма част от добитъка и храните за нуждите на войската

Василка ТАШКОВА

Военният конфликт на Балканите през 1912-1913г. създава напрежение и раздвижване сред българите в Мала Азия. Много от мъжете, подлежащи на мобилизация в турската армия, напускат родните си места и идват при свои близки във Варненско, Свищовско или Бургаско, за да не воюват срещу България. Двадесет и пет от тях се записват като доброволци в Македоно – одринското опълчение и участват във войната. Те влизат в състава на Трета Солунска дружина – двама, в Четвърта Битолска – пет души, в Пета Одринска – един, в Девета Велешка дружина – един, пет души са зачислени в Единадесета Серска дружина, пет в Тринадесета Кукушка, двама в Четиринадесета Воденска и четирима в Петнадесета Щипска дружина. ¹⁴

На мирното съжителство между българи, турци, гърци и арменци в Мала Азия е сложен край с обявяване на войната. Турските власти изземват голяма част от добитъка и храните произведени от българските селища в Мала Азия за нуждите на войската. Черкезите, настанени след Руско –турската война 1877-1878 г. в съседство с тях, нападат и ограбват българските села. Мухаджирите също.¹⁵

Много често се налагало българите да се укриват в близките до селата гори, оставяйки целия имот на набезите на черкези и мухаджири. Турските власти оставали безучастни към молбите им за помощ. Притиснати от черкези и мухаджири, оставени на произвола и грабежите им, подложени на издевателствата над домовете и имотите им те са принудени да предприемат отново стъпки за преселване в България. Става ясно, че трябва окончателно да напуснат домовете си и да се установят в границите на българската държава.

Обработка на булгур. Снимката е от 30-те- години на 20 -ти век от село Лъджа / сега квартал на Ивайловград/, жителите на което са от с. Мандър

Още в края на 1913 г. делегация от българи от Мала Азия пристига в София за да търси помощта на българското правителство за преселването им. Втора делегация се среща с българския консул в Цариград и заявява, че за изселване са готови 100 къщи от с. Мандър, 200 къщи от с. Коджа бунар, 65 къщи от с. Аладжа баир и 60 къщи от с. Ташкисе.¹⁶

Българското правителство проучва въпроса за преселването и настаняването на малоазийските българи в новоосвободените земи, като се стреми да засили българския елемент в Западна Тракия. Изпраща свой представител /Злати Чолаков-чиновник в Българската легация в Цариград/ в малоазийските селища, който да ги подготви за изселване, осигурява български параходи за превоза им до Дедеагач.

Първите бежанци от Мала Азия пристигнали в новоосвободените земи са от селата Тьойбелен – 105 семейства, Ташкисе – 64 семейства и Аладжа баир – 15 семейства. Те слизат на пристанище Дедеагач с българския параход „Борис” на 20 март 1914г.¹⁷

Нова група тръгва от пристанище Бандърма на 10 април. Според в. „Народни права” от 12 април 1914 г. техния брой е 300 души и са пристигнали с параход „България”. Всички те са от с. Аладжа баир.

Параходът „Борис” прави втори рейс до пристанище Бандърма и на 19 април се завръща в Дедеагач с около 1000 души от селата Суют, Юрен, Киллик.¹⁸ 

На 23 април от пристанище Бандърма тръгват жителите на с. Коджа бунар – 850 души. С параход „Цар Фердинанд„ от пристанище Кемер на 4 май се преселват жителите на селата Чатал тепе, Урумче, Еникьой. На 23 май останалите българи от селата Ново село и Коджа бунар пристигат в Дедеагач.

Женска нвосия от село Тьойбелен

Жителите на селата Киллик, Мандър и няколко семейства от Коджабунар, всичко около 1120 души с парахода „Белгиен кинг” на 28 май слизат в Дедеагач.

На 5 юни турският параход „Неджиб” превозва жителите на с. Стингелкьой, около 320 души. На 11 юни пристигат на Дедеагачкото пристанище 547 семейства от селата Хаджипаункьой, 62 семейства от Тьойбелен, общо 569 души.¹⁹

Много българи от смесени селища успяват да се изселят заедно с гръцки бежанци, тръгвайки от Кемер, Едремид, Косенец и други, като пристигат в новоосвободените земи едва през ноември 1914 г. Друга немалка част преминават през Цариград. Единични семейства останали в селата си се завръщат и след 1914 г. до 1921 г., някои от тях заедно с гръцки бежанци и са настанени в гръцки селища.

Прогонването на българите от Мала Азия е свързано с много грабежи, издевателства, насилия, глоби, такси и осуетяване на всеки опит да се извърши продажба или замяна на имот. Опити за размяна на имоти правили жителите на с. Ташкисе със с. Баятлъ, Гюмюрджинско, с.Тьойбелен със с. Арда, Смолянско.

Най – богатото село Мандър не веднъж е намирало купувачи на имотите си, но турските власти осуетявали сделките. Стремели се да принудят българите да напуснат селата преди жътва. Настанявали бежанци – турци в българските села преди българите да се изселят от там. Въпреки уверенията, че в с. Мандър няма да настаняват мухаджири на 22 май 1914 г. там са изпратени 24 турски семейства, а след няколко дена още 300. За жителите на селото не оставало нищо друго освен да оставят имотите и да напуснат селото си.

На жителите на с. Еникьой турските власти дали срок до 12 май да се изселят.

На 5 юни жителите на с. Стингелкьой – 320 души –  били принудени да тръгнат без никакъв багаж към пристанище Кемер. Имали срок един час за да напуснат селото, а жителите на с.Тьойбелен и Хаджипаункьой – 48 часа, след което настанили там мухаджири.²⁰

…………………..

14. ЦВА, Ф.422, оп.2, а.е.26, л.266, Дървингов П., История на Македоно – одринското опълчение, С. 1919г., с.655.
15. ЦДА, Ф176, оп.2, а.е.1496, л.2, 122,172, 196, 286, 232.
16. Доросиев Л. Цит. съч., с.130-134; ЦДИА, Ф.176, оп.2, а.е.1496, л. 5, 18, 150; в. Народни права, 24 .02. 1914г., Малоазийските българи
17. Доросиев Л.,Цит. съч., с. 135. 
18. Пак там, в. Народни права, 20 април 1914г.
19. Доросиев Л., Цит. съч., с.160; ЦДИА, Ф.176, оп.2, а.е. 1496, л.130, 211.
20. Доросиев Л., Цит. съч., с.153; ЦДИА, Ф.176, оп. 2, а.е. 1496, л. 123, 322.

Още по темата ЧАСТ 1: Кога и защо са се заселили българи в Мала Азия

Още по темата ЧАСТ 2: Защо се завръщат малоазийските българи преди 110 години