Тома Биков, „Филтър“
Геополитическата ориентация на Румен Радев беше тема по време на цялата предизборна кампания не само във вътрешен, но и във външен план. След победата на „Прогресивна България“ редица западни издания етикетираха Радев като проруски, а в последната седмица от кампанията, най-вече ПП-ДБ се опитваха да мобилизират електората си с тезата за проруската насоченост на Радев. Самият бивш президент даде основания за подобно говорене, като повтори добре познатите си тези по отношение на руско-украинския конфликт, според които санкциите срещу Русия не работят, военната помощ за Украйна удължава конфликта и вместо да продължава да прави тези две неща, Западът трябва да търси дипломатически изход от кризата. В сянката на това говорене остана войната в Близкия изток, за която Радев все още не е питан и не е заел позиция.
Всички тези послания и дебати са част от предизборната кампания и маркират единствено повърхността на геополитическите реалности, в чиито конкретики и дълбочини Румен Радев тепърва ще трябва да се позиционира. Най-атрактивната тема за българския вътрешнополитически дебат по отношение на геополитиката е войната в Украйна. Не това обаче ще е най-силното предизвикателство пред Радев. Тази война навлезе в петата си година и изходът от нея е по-скоро близо, отколкото далеч. Отделно българското позициониране по отношение на нея няма голямо значение за изхода. То има значение по-скоро за България, отколкото за Украйна. Етикетиран като проруски политик на Запад, бившият президент по-скоро ще търси легитимация в европейските структури, отколкото да рискува да се превърне във втори Орбан. Такъв той не може да бъде по най-различни причини – от разликата в географското положение между България и Унгария, през разликите между политическата биография на Орбан и неговата, до разликата в народопсихологията между българите и унгарците. Последното е решаващо, защото на повърхността българите може и да симпатизират на Орбан, но личното ми мнение е, че малцина от тях са готови да платят икономическата цена за подобно позициониране. Не бива да забравяме, че през последните години Европа спря почти всички фондове за Унгария, като това намали осезаемо покупателната способност на унгарците. Едва ли на ръба на свръхдефицит и растящи цени заради войната в Близкия изток Радев ще рискува да влезе в остър конфликт с Европа заради определени идеологически различия. Ако го направи, то рискът да затъне в икономически проблеми е съществен.
Големият въпрос за Радев няма да бъде по отношение на Русия, а по отношение на позиционирането му във все по-сложните отношения между ЕС и САЩ. В тази посока още в първите дни на новия парламент той ще трябва да вземе решение за участието на България в Пакта за мир на Доналд Тръмп. Ратификацията на споразумението ще трябва да бъде гласувана от Народното събрание, като правителството ще трябва да я внесе. След военните действия в Иран българското общество поизстина по отношение на подкрепата си за Доналд Тръмп и не е ясно доколко Пактът за мир ще бъде посрещнат с одобрение. Този документ имаше смисъл преди военните действия с Иран, а днес играе ролята по-скоро на маркер за отношението към американския президент. Отхвърлянето на пакта би било силен сигнал по отношение на САЩ. Това е само най-видимата част на позиционирането на България в отношенията между ЕС и САЩ, като в конкретния случай е важно и отношението към Израел.
Българското позициониране ще се случва на фона на изключително динамична геополитическа среда, в която редица държави променят отношенията си по една или друга тема със смяната на своите лидери. А избори предстоят в редица европейски държави, което би могло да поражда куп предвидими и непридвидими промени. Същото важи и за САЩ, където през есента ще се проведат избори за Конгреса, които биха могли да променят много параметри на американската външна политика.
По отношение на региона най-видимият проблем на България ще останат отношенията със Северна Македония. Позицията на Румен Радев до момента е част от политическия консенсус, който беше постигнат през последните години. Проблемът в този казус обаче е, че липсата на напредък при евроинтеграцията на Северна Македония води до сближаването със Сърбия и отдалечава македонското общество от България. Загубата на Виктор Орбан в Унгария вероятно ще отслаби позициите на настоящото македонско правителство във вътрешен план, но проруският етикет върху Радев със сигурност няма да бъде от помощ за българската теза в Брюксел. От тази гледна точка всеки пробив на Северна Македония по отношение на българската позиция във вътрешнополитически план ще бъде считан за провал на Радев. Продължаването на безизходната ситуация със Северна Македония обаче в никакъв случай няма да бъде български успех. Доколко Радев ще е в състояние да комуникира или да изменя българската позиция в една или друга посока, все още не е ясно.
В края на този кратък и непълен обзор на предизвикателствата пред българската външна политика трябва да подчертаем, че позицията на България по един или друг геополитически въпрос не засяга толкова неговото решение, колкото отношението към самата нея на различни глобални и регионални фактори. България не може да предопредели изхода от войните в Украйна и Близкия изток, нито би играла ключова роля в отношенията между САЩ и Китай. Тя може единствено да защитава собствения си интерес, който е свързан преди всичко със сигурността и възможностите за икономическо развитие в нестабилните рамки на времето и пространството, в което се намира. Българският интерес би бил защитим не с гръмки фрази и подражание на чуждо поведение, а с прецизен баланс между интересите на различните фактори, които често се преплитат върху територията на страната ни.
Дали Радев ще успява да осъществява този баланс, предстои да видим.
Източник: filternews.bg, Trud.bg