Нов инцидент в Егейско море: турски патрул тормози гръцки рибари край Имия

Рибари от Калимнос твърдят, че членове на екипажа на кораб на турската брегова охрана са насочили картечница към лодката им край островчетата Имия, което съживява спомените за кризата от 1996 г.

Последният морски инцидент близо до скалистите островчета Имия беше съобщен в четвъртък в източната част на Егейско море, след като гръцки рибари от близката Калимнос обвиниха екипажа на турската брегова охрана, че ги е заплашил, насочвайки картечница в тяхна посока, докато са работели в морето, пишат гръцки медии.

Според доклади и изявления на собственика на кораба, инцидентът се е разиграл в гръцки териториални води, на около 1,7 морски мили западно от Имия и на около две морски мили от близкия остров Калолимнос. Рибарите заявиха, че турският кораб се е приближил на близко разстояние по начин, който те описаха като заплашителен, което е ескалирало и без това напрегнатите отношения в района.

Собственикът на рибарската лодка, Константинос Сарукос, заяви, че турският кораб е насочил монтирания в предната част тежък картечен пистолет към гръцкия кораб по време на сблъсъка.

„Той насочи картечния пистолет към нас, оръжие с калибър 50, монтирано на носа, и го насочи директно към нас. Това се случва всеки ден във водите ни. В района на Имия постоянно сме подложени на тормоз“, каза Сарукос.

Рибарите твърдят, че корабът се е оттеглил, след като екипажът му е разбрал, че ги снимат.

Въпреки повтарящите се инциденти, гръцките рибари в района казват, че остават решени да продължат да работят в това, което описват като гръцки териториални води, като настояват, че няма да напуснат риболовните зони около Имия.

Анкара по това време преименува двата островчета на „Кардак“ и продължава да използва това име и днес.

От гръцка гледна точка островите Имия са част от гръцкия суверенитет съгласно международни договори, които прехвърлиха Додеканеските острови от Италия на Гърция, победителка във Втората световна война, през 1947 г. Гърция твърди, че суверенитетът върху всички близки островчета и скали е ясно установен и не подлежи на спор съгласно международното право.

Кризата ескалира драматично през януари 1996 г., когато и Гърция, и Турция разположиха военни и военноморски сили в района, довеждайки двамата съюзници от НАТО до ръба на въоръжено сблъскване. Епизодът приключи с деескалация, посредничена от САЩ, но основният спор относно „сивите зони“ в Егейско море продължава да присъства в турския политически дискурс оттогава.

Атина последователно отхвърля идеята за оспорван суверенитет над Имия, като твърди, че претенциите на Анкара представляват опити да се оспорят установените граници в нарушение на международните договори и Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS).

От кризата през 1996 г. насам районът на Имия остава място на чести сблъсъци, особено между кораби на бреговата охрана и риболовни кораби, като Гърция разглежда тези инциденти като част от по-широка кампания за натиск в източната част на Егейско море.

1 Отговор

  1. Мустафа ходжа каза:

    Десетки пъти съм гледал новини, даже с видео материали, как гръчки християнски служители на бреговата войска, тормозят тюрски рибари. И колко пъги как умишлено дупчат и потапят лодки с сирийци жени и деца, бягащи от бомбите на християнската армия. Или в най добрия случай ги тикат към турски води, и турските мюсюлмански войници ги спасяват.
    За тези случаи не си спомням да сте писали и два реда, моэе ци защото сте от християнската религия, и се срамувате от подобни новини.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *