Създаването на нова комисия за противодействие на корупцията одобриха на първо четене депутатите от временната правна комисия. Решението беше прието с поправки в закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. Подкрепиха го 20 народни представители от всички партии в НС, само двама от ДПС бяха против, а „въздържали се“ нямаше.
Комисията ще се състои от петима, като един ще се посочва от президента, един ще се избира от Народното събрание, по един от Общото събрание на ВКС и ВАС и един от Висшия адвокатски съвет. Като шефът на комисията ще се сменя на ротационен принцип. Мандатът е 5 години. Изборът трябва да се случи един месец след влизане на закона в сила.
Законопроектът е внесен от служебния Министерски съвет на 30 април. Основната му цел е създаването на ефективен орган за борба с корупцията с оглед на неговата обществена необходимост и в изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Старата антикорупционна комисия беше закрита от 51-вия парламент и тогавашното мнозинство.
Новият антикорупционен орган следва да съсредоточи в себе си само онези правомощия, които пряко засягат превенцията и противодействието на корупционните престъпления. Това означава, че в него трябва да се концентрират анализаторски, оперативен и разследващ потенциал. С настоящия законопроект се предлага тези функции да се съсредоточат в една нова Комисия за противодействие на корупцията, посочва в мотивите си МС.
Разследването ще се осъществява от служители на комисията, назначени на длъжност „разследващи инспектори“. Предвижда се на тази длъжност да се назначават юристи с най-малко пет години юридически стаж.
Законопроектът предлага и различен от досега установените начини на формиране на състава на комисията като колегиален орган. За да се гарантира нейната независимост, се предвижда един от членовете ѝ да се избира от Народното събрание, един да се назначава от президента на Република България, по един да се избира от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд, съответно от Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, и един да се избира от Висшия адвокатски съвет, предаде БТА.
Предлага се процедурите по избор, съответно назначаване, да се уредят на законово ниво в проекта, при спазване на всички изисквания за публичност и прозрачност. Предвижда се комисията да се председателства на ротационен принцип за една година, като председателят се определя чрез жребий.
Председателят на временната правна комисия Янка Тянкова от ПБ посочи, че законопроектът се приема в условията на спешност, за да се спасят плащания по НПВУ.
Любомир Талев от Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието обясни, че отсрочката от Европейската комисия е до 31 май тази година, а срокът за обнародване в „Държавен вестник“ е до 5 юни. „Ако сега не приемем закона, средствата ще трябва да бъдат върнати в бюджета“, допълни Талев. По думите му е предвиден едномесечен срок от приемането на закона за провеждане на процедури по избор от институциите.
„Нашата парламентарна група ще подкрепи законопроекта. Той не е нов, на 90% е същият като този, който ние предложихме и приехме през 2023 г., и е изключително важен закон за България по плащанията и ангажиментите по НПВУ“, каза Рая Назарян от ГЕРБ-СДС.
„Този закон до голяма степен преповтаря предходния закон за противодействие на корупцията, който просъществува под две години и половина и не доведе до борба с корупцията по високите етажи на властта“, каза Петър Петров от „Възраждане“.
Според него законопроектът не гарантира политическа независимост и избягване на възможности за влияние. Той допълни, че положителното в него е нововъведеният задължителен съдебен контрол за случаите на прекратяване на досъдебно производство.
„Ще подкрепим предложения законопроект. Текстовете в голямата си част не са нови, но споделяме изцяло предложения начин за формиране на комисията“, заяви Надежда Йорданова от „Демократична България“. Тя посочи, че подкрепят предложението да се извършва проверка на лицата, заемащи високи длъжности.
„Лошата практика не ни дава основание да отхвърлим този законопроект и да изгубим средствата по НПВУ“, коментира Елена Нонева от „Прогресивна България“. В законопроекта се дава възможност да се осъществява съдебен контрол, подчерта тя.
„Със сигурност ще подкрепим законопроекта, още миналата година предупредихме, че е грешка закриването на комисията“, посочи Стою Стоев от „Продължаваме промяната“.
Според Петър Петров от „Възраждане“ и в новия закон не се гарантирало
политическа независимост. „Би следвало да се провери каква беше участта на предходната комисия, дейността беше пагубна. Никакви присъди“, каза той. По думите му предишната комисия не е обжалвало нито един отказ, въпреки че е имала такова право.
Надежда Йорданова от ДБ обясни, че на второ четене няма да подкрепят т.нар. разследващи функции на този орган, пренасянето им там било грешка. Рая Назарян се съгласи с нея, но посочи, че те са в ПВУ. Стою Стоев пък припомни, че ръководството на предишната КПК не беше избрано.
В предишния закона от 2023 г. дефицит било, че всичко зависило кой е начело на комисията. Той е на мнение, че трябвало да се измислят такива правила, че да не зависи от това кой е начело, че комисията да си върши работата. „Трябва да направим такъв орган, че неговата работа да не зависи от това кой ръководи комисията“, подчерта Стоев.
Epicenter.bg