Божидара АНГЕЛОВА
В топла творческа среща между сродни души се превърна гостуването на кърджалийската поетеса Вилдан Сефер при малките пишещи творци от Поетичен клуб „Вдъхновение“ при СУ „П.Р.Славейков“, с ръководител Божидара Ангелова – Леля Приказка. Събитието се състоя в кабинета по БЕЛ на 15 май – точно в дните между 11-ти и 24 май – все празници на духовността и просветата. Присъстваха деца, както прохождащи, така и активно изявяващи се вече в сферата на творческото писане и с интереси в областта на литературата – ученици от 3. до 6. клас.
Срещата започна с въпрос от гостенката: Какво е вдъхновението? С това тя провокира младите творци и те се включиха в със свои разсъждения. Вилдан Сефер сладкодумно им разказа за себе си, за това кога и как е започнала да пише поезия, какво я вдъхновява и как намира време за творчество. За да насърчи младите поети, тя прочете едно от най-ранните си стихотворения, съчинявано от нея, когато е била на около 9 години. Рецитира и свои нови стихове на различни теми: за сезоните в природата, за мира и войната, за взаимоотношенията между хората и за „Петият“ сезон – този на любовта. Децата чуха и песен по текст на поетесата в изпълнение на младия и талантлив кърджалийски певец Айдън Мехмед, който е с увредено зрение. Гостенката отправи и ценни послания към малките текстописци – да четат много книги, да обогатяват речника си неспирно, да са ученолюбиви и да се вдъхновяват от красотата и добротата наоколо.
От своя страна учениците, които очакваха с нетърпение от седмици тази среща, бяха приготвили изненада за своята гостенка. Те също прочетоха свои авторски творби и задаваха най-различни провокиращи въпроси като: Дали ще има продължение на последната ѝ книга? Кой е нейният първи вдъхновител? Как тя би описала вдъхновението с една дума? Какво би казала на дете, което иска да стане поет? Как изглежда светът през нейните очи? На какво тя се обляга, когато се изгуби в дълбоки размисли?
Най-вдъхновяващият подарък от тях обаче бе индивидуално послание, специално писано от всяко едно дете до поетесата. Въпреки своята невръстна възраст – между 9 и 12 години, малките поети върху лист бяха споделили своите размисли по теми, които ги вълнуват. Те описаха своите философски виждания за това какво е вдъхновението и как се вдъхновява един творец. Според някои то е в нас и е като топло чувство, като топъл вятър, то е мисъл или е нещо митично, според други е звездичка, феичка или малко розово човече, което ни шепти на ухото – все нестандартни предположения.
„Вдъхновението е доказателство, че светът не е само това, което виждаме с очите си, а и всичко онова, което сме способни да сънуваме будни“, пише 12-годишната Елиф Али в своето послание. „Вдъхновението е нещо невидимо за очите, но ние го усещаме с душите, то няма форма, обем или маса, но то има безкрайна власт над мечтите“, споделя и нейната връстничка Лара Ибрям. „Аз мисля, че вдъхновението прилича на душата – тихо, красиво и пълно с мечти“, твърди 10-годишният Еймен Емин. Това са само част от детските представи по темата. Малките поети също показаха свои импровизирани авторски книжки, които, под ръководството на своята ръководителка, са изработвали през учебната година.
Другите въпроси, върху които разсъждаваха малките поети бяха: Какво биха казали или попитали ако срещнат писател на живо? Каква книга биха написали те самите? Накрая бяха събрали в „букет“ своите сърдечни пожелания към поетесата Вилдан Сефер. Всяко едно тяхно послание бе много лично, силно искрено и истинско, може да се каже и дълбоко философско, макар и малко по детски наивно. На свой ред гостенката подари на всяко дете свое, отпечатано на хартия, стихотворение.
В края на срещата госпожа Сефер дари своя стихосбирка за училищната библиотека. Имаше и време за автографи, снимки и лични разговори между малките творци и тяхната, вече известна, колежка по перо – Вилдан Сефер. Едно бе сигурно – този досег между поколенията, бе не само приятно, но и много важно и обогатяващо душевността събитие, което всички дошли на срещата добре ще помнят в бъдеще.