След всеки голям български успех e едно и също. Едни хора се нареждат за снимки с победителите, хвърчат обещания, една неописуема еуфория, чак неудобно да ти стане. Обикновено в тази роля са спортистите. Сега е ред да се „намаже на филията“ и DARA. Четем как „Евровизия“ не е конкурсът на никого, ама пък нямаме нищо против да попаднем под прожекторите за сметка на изпълнителката и екипа ѝ. Сравняват я със световни звезди, вече се дават и съвети как да продължи кариерата на Запад, а самата тя дори още не е преживяла победата си.
Всъщност DARA направи немислимото
Цялото желание да се отъркаш в героя на деня не е нещо невиждано и непременно лошо. Лошото е, когато не си дал нищо за този успех. Нека бъдем честни, никой не очакваше DARA да спечели. Не очакваха и букмейкърите, надявахме се да влезе в петицата. Нещата започнаха да се преобръщат, когато песента започна да печели внимание и признание още преди полуфинала. Започнаха и надеждите да се покачват, но песента все така бе сигурна за финала без никой да я сочеше за победител. Дори в полуфиналната серия бе далеч от първото място. Всичко натам е история и немислим успех.
Немислим, защото DARA не си сложи брада и дори е омъжена. Защото обърна всички тенденции на „Евровизия“ за победител. Защото победи политиката. Защото DARA нямаше подкрепата и рекламата за милиони на Израел. И най-вече – защото България не застана зад нея. Успя, защото бачка, дисциплинирана е и гони успеха си с работа, а не защото е човек на някого. Зад нея бяха БНТ и най-вече продуцентите ѝ от „Вирджиния рекърдс“ и екипът, който стои зад „Бангаранга“.
DARA трябваше да преживее задължителния хейт, неделима част след всеки един конкурс у нас, и да чете как на „Евровизия“ трябвало да отиде Мона или Михаела Маринова. Имаше подкрепата на свои колеги, но тя не бе толкова явна и съвсем не толкова мащабна, колкото след победата ѝ. Сигурно и самата DARA е останала учудена от десетките честитки, които преди конкурса така и не присъстваха като пожелания за успех. Всъщност тя самата със сигурност знае кои са били искрени. Публиката отстрани обаче остава с грешното впечатление, че музикалната гилдия е някакъв феномен и всички в нея се обичат.DARA спечели, защото успя да превърне „Бангаранга“ във феномен извън сцената. У нас, нека признаем – малцина, свързаха този феномен със сатанизъм. Тяхното мнение обаче хвана почва единствено при външния министър на Русия Сергей Лавров и при „братята“ македонци, които се мъчат в социалните мрежи да омаловажат всичко българско. В другите държави се забавляват и превърнаха „Бангаранга“ в нарицателно. Нарицателно стана и у нас и вече се използва за всичко – от футболни до политически коментари, и няма нищо общо със значението, което DARA даде за думата. Хубавото е, че знаците за сатанизъм заглъхнаха или предизвикват само ехидни коментари.
Най-смешното е как някои вече дават съвети как DARA да продължи кариерата си по пътя към западните пазари. Сякаш досега тя и нейните продуценти не са мислили и не са работили в тази насока. Разбира се, екипът тук ще е най-важен и успехът въобще не е гарантиран. Примерите в това отношение са много. Но се появиха съветници, които може би в цялата си обществена биография веднъж не са споменали DARA, а сега изскачат на първа линия. И ни занимават с мислите си как вярвали в нейния успех, но само близките им знаели. Това се нарича „да яхнеш вълната“ и обикновено се давиш в нея, защото нямаш никаква заслуга за нищо и опитът за PR се сблъсква единствено с иронията.
Намериха се и гурута на мисълта, които да подценят победата и да я свържат с факта, че Европа ни връща жеста, че сме влезли в Еврозоната. Тази нелепост може лесно да се обори с гласуването в държави, които са далеч от еврото като Австралия, която е на хиляди километри от Европа, Англия и Армения, които не са част от ЕС, Полша и Дания, които не са приели еврото. Получихме и 12 точки от останалия свят, който вероятно не знае, че сме в Еврозоната.
Политиците, които могат да изтрият срама
Сигурно се чудите защо политиците понасят критики след подобни успехи. Отговорът е елементарен – винаги са на първа линия след български триумф и в повечето случаи ги няма преди това. Номерът не е да направиш някой успешен българин почетен гражданин на даден град. Или да се наредиш за снимка в парламента. Трябва подкрепа и стратегия за културата и спорта, държавна и общинска политика. Не DARA да подсказва за Дом на артиста. Вероятно той ще бъде направен покрай цялата еуфория. Но истината е, че културата и спорта винаги стоят в миманса на правителствата. Туризмът и той някъде там мъждука между ботуши, костенурки и вехти соц инициативи за развитие. В общи линии в тези сектори всеки сам се спасява и успехите, както и при DARA, са дело на отделни екипи, отделни реализирани идеи или избухване на някой талант.
Туристическия бранш и той се отчете с честитка към DARA, предвкусвайки сериозните приходи, които може да се реализират при домакинството на „Евровизия“. Дано само туризмът да не е приравнен на печалбарство от типа „Ден година храни“. В този вид туризъм сме номер едно, но сега е моментът да се докаже, че може да се мисли дългосрочно и успехът на DARA да бъде капитализиран и години след това.
Ако не ни мине черна котка път (по сатанински) и не ни вземат домакинството на „Евровизия“, предстои много работа. Ясно е, че София е единственият град, който може да домакинства на конкурса. Ясно е, че ще трябва да се строи, да се търси техническа помощ извън България, да се оправи залата, при която бяха „спестени“ милиони при строежа за сметка на функционалност и звук. Да се помисли не само за инфраструктура, но и за логистика. Ако се решат и транспортните проблеми, София ще бъде облагодетелствана да бъде с ново лице през 2027 година. И ако може да вземем поуките от Джиро д’Италия – да не се прави всичко в последния момент и после да се червим какъв вълнообразен и некачествен асфалт сме положили. Да, еуфорията прикрива недъзите, но след колоездачите и певците от цял свят – лъсват и остават за наша сметка.
Източник: Dnes.bg