С Хубава си моя горо завърши грандиозният концерт на Ибряма в София Почетният гражданин на Кърджали го посвети на 70-тия си юбилей

Захари КАРАБАШЛИЕВ

Нещо най-невероятно се случи снощи в Sofia Live Club: Иво Папазов със своя оркестър свири на място, което определено не е “дом” за такъв тип музика. Но каква музика е тази на Ибряма? Няма дори да опитвам да я опиша, защото голямата музика започва там, където свършват смислените изречения. За западняци това би било джаз, за нас ще е “сватбарска”, за турци, сърби и цигани ще е балканска, а сигурно най-вярно ще е да я наречем музикология на екстаза. Честно, това бе едно от най-интензивните музикални изживявания, които съм имал – не че не съм бил по американски джаз-клубове, по рок-концерти и фестивали(кой вече не е бил?), но… това беше различно.

Иво Папазов излезе, придържан от две страни (има здравословен проблем с краката), седна на стол като един кадия и се започна. От първата до последната минута — офанзива! Всеки един от тези музиканти е виртуоз. И всички те дълбаеха от недрата на някаква вселенска душа и вадеха каквото там трябва да вадят. Публиката беше великолепна — от всяка възраст, от всяка група – едновременно интелигентна и щедра. Имаше моменти, в които не можеш да си повярваш, че това на сцената се случва. И в следващия момент, то вече е изпреварено от друго още по-невероятно нещо.

Ибрияма съм гледал преди 30 години — гениален и толкова! Нешко Нешев (акореон) — гениален. Барабанист — картечна машина с душа. Саксофонист и кавалджията – блестят. Клавирът – дете, ама чудо. Моето откритие снощи бе китарата на Атешхан… Имаше моменти, в които звучеше ту като бедуински инструмент, ту като клавир, ту като кавал, ту като… стон. Много fussion имаше — минаваха с лекота от ръченица, през някакво северно хоро, после Flight Over Rio на Ал Ди Меола, да се стигне до версията на “Хубава си моя горо”, с която Ибряма ни довърши. Всяко соло на всеки един от тези музиканти бе отделен портал към другаде. И всичко това — с някакъв балкански хумор, с един вид “хайде да не се вземаме чак толкова насериозно” отношение, с безподобна лекота, с подмятания между парчетата, но и с изключителни взаимно уважение към таланта на всеки.

Имаше всичко: вихър, екзалтация, красота, енергия, дисцпилина, но повече от всичко — радост!

Струва ми се, че на Господ снощи му се беше досвирило, та затова се бе отбил в София на сцената с Ибряма.

Когато и където можете — не пропускайте великия Ибрям и неговия Сватбарски оркестър.

Източник: Фейсбук

🔽Последвайте ни и в Facebook🔽

1 Отговор

  1. Анди каза:

    Най добрия български народен фолклор. Големи българи, респект.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *