Нов живот
Възпитаниците на Професионална гимназия „Васил Левски“ в Кърджали отбелязаха Международния ден на толерантността – 16 ноември, като направиха възстановка на мюсюлманския обичай „Къна“. Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на нашите форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност.
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
При мюсюлманите бракът е строго регламентиран договор между мъжа и жената и това е посочено в Корана. В региона на Източните Родопи голяма част от жителите на китните селца изповядват мохамеданска религия и при тях, когато младите се събират като семейство, се прави така наречената „Къна“. Къната се прави с цел „белязване“ и приемане под закрилата на Аллах в новия етап от живота, в който навлиза „белязания“.
В навечерието на сватбата у момичето се прави къна геджеси, а у момчето – даул чалдърмак (прощалните моминска и ергенска вечер). Това обикновено става във вторник или сряда.Тържеството при момичето е прощаване с близки и другарки, това е моминска вечер, на която присъстват само жени – невести и девойки в най-хубавата си премяна. „Къната” се дава първата вечер от майката на момичето, а втората – от свекървата. Вечерта започва с танцуване. Годеницата стои, а срещу нея се редуват да танцуват една след друга приятелките ѝ.
Най-напред бавно къносват пръстите на момичето, дружките му запяват тъжни песни, прощални песни и всички плачат. Девойката, която се удари първа при танците в съда с къната, тя ще бъде следващата булка. По време на къната се пее тъжна песен, която е създадена по действителен случай.
Отдавна, много отдавна, едно момиче се жени и отива булка много далече. Свекърът и свекървата били сурови хора и когато дошъл Байрам и младата невяста поискала да отиде да види своите родители, те не ѝ позволили, но обещали да отиде за следващия. Така минали седем години. Деверът, който станал свидетел на всичко това, решил той да я заведе. Те пътували дълго, когато стигнали хълма в близост до селото ѝ младата жена от вълнение и радост казала: „До тук дойдох! И това ми стига“. Сърцето ѝ не издържало и тя паднала мъртва, преди да види родителите си.
Именно деверът, който станал свидетел на тази смърт, причинена от мъка създал песента, в която се пее „…На високите хълмове да не строят къщи и момите много далече да не се женят…“
На ритуала „къна“ присъстваха директорът на гимназията, учители, ученици и родители.
🔽Последвайте ни и във Facebook🔽
