-
Като гледаме тези 0,4 процента, които се отделят за култура в бюджета на България, направо ме хваща срам. В една Северна Македония този дял е 4 на сто
Известният джаз изпълнител Васил Петров е добре познат на кърджалийските меломани. Кадифеният му глас често звучи на различни сцени в родопския град. Последният му концерт „Бяла Коледа“ на 16 декември в театър „Димитър Димов“ зарадва ценителите и им донесе празнично настроение. В спектакъла участваха цигуларката Зорница Иларионова, сопраното Таня Лазарова и Врачанската филхармония с диригент Христо Павлов.
Интервю на Валентина ИВАНОВА
– Г-н Петров, май идвате с удоволствие в Кърджали… Срещате ли тук ценители на джаза?
– Наистина ми е много приятно да се срещам с публиката в Кърджали. Бях тук само преди няколко месеца, през май, с проекта на Хилда Казасян „Да послушаме кино“. Незабравимо изживяване ми донесе и концертът „SymphoNY way”, който представихме с Врачанската филхармония през август 2022 година пред прекрасната сграда на Регионалния исторически музей. Мечтая отново да пея там.
Кърджалийската публика е феноменална, винаги постигаме топъл контакт. Харесвам града, почти винаги когато идвам, посещавам и някоя забележителност в района.
– Джазът изживя своя ренесанс в България след промените през 1989 година. Как стои днес?
– Ако не беше джаза, нямаше да има и поп и рок музика, защото те произлизат от него. Явно популярната музика се връща към корените си. Разбира се, преди 1989 година беше различно. Слава Богу, днес интересът към джаза расте с всяка изминала година. На нашите концерти идват зрители от 8 до 80 годишни.
– Как човек с вашата певческа дарба и с дядо, основал хор „Кавал“, се насочи точно към джаза?
– С джаза се срещнах чак на 18-годишна възраст, преди естрадния отдел в консерваторията. Дотогава всъщност нямах и понятие от джаз. Поетът Захари Петров, който притежаваше може би най-пълната джазова колекция, ме запали. За първи път при него чух плочата на пианиста Бил Евънс и китариста Джим Хол – един от най-сложните и най-трудните за разбиране албуми в джаза. Те свирят в дует различните джаз стандарти. След това започнах да слушам Биг бендове – на Каунт Бейзи, на Дюк Елингтън, Стейк Ентън и т. н. – и чак като изслушах известно количество музика от различните периоди – суинг, би боб, куул, джаз – тогава си казах: „Това е моята музика!“
– В репертоара ви неизменно присъстват песни, изпълнявани от Франк Синатра. Май неслучайно ви оприличават с него…
– Навремето журналистът Желяз Сагаев от тогавашния вестник „Поглед“ ме нарече Българският Франк Синатра, по повод участието ми в концерт на Биг бенда на БНР. Да те сравняват с един от най-великите интерпретатори е много приятно. Опитвам се да не се лаская, защото той е несравнима величина. Де факто, Синатра е написал една единствена песен в живота си (All or nothing at all). Пял е така наречените джаз и поп стандарти, които са ги пели и много други певци – песни, написани от Кол Портър, Джордж и Айра Гершуин, Рождърс и Харт, Джими Ван Хюсън, Сами Кан и др. Това правя и аз.
Но Франк Синатра е направил моста между джаза и поп музиката, всъщност може би той е създал поп музиката.
– Смятате ли, че в България културата се подкрепя достатъчно от държавата?
– Като гледаме тези 0,4 процента, които се отделят за култура в бюджета на България, направо ме хваща срам. В една Северна Македония този дял е 4 на сто. Но не е само бюджета… Ако говоря за нашата професия, младите изпълнители трябва да бъдат подкрепяни. Например, продуцентите на популярните телевизионни музикални състезания да проявяват повече грижа за най-талантливите и след като приключи форматът.
– Обикаляте страната с вашата програма „Бяла Коледа“. Коя от песните в концерта изпълнявате с най-голямо вълнение?
– В концерта са включени различни американски и европейски коледни класики, с оригинални аранжименти на Румен Тосков – Бог да го прости, на Заберски-младши и Васко Спасов. Изпълнявам също „Ave Maria“ на Хендел, както и Бах и Шуберт. На „Ave Maria“, като че ли се вълнувам най-силно, понеже е много дълбока и прочувствена и сюжетът е библейски. Тя ми е фаворит, като вложена емоция от моя страна, надявам се да съм я предал и на публиката. Вълнувам се много и докато изпълнявам песента „На Коледа“, която е по текст на архимандрит Серафим и моя музика
– Какво е за вас Рождество Христово?
– Раждането на Спасителя е нещо колкото лично и съкровено, толкова и нещо, което носи радост и вдъхновение за всички. Аз съм особено щастлив, че прекарвам предпразничните дни на сцената, че общувам с прекрасната публика, че усещам любовта на хората. Какво по-хубаво това?!
Снимки: Ваня Иванова
🔽Последвайте ни и във Facebook 🔽
