Васил Петров в Кърджали: Интересът към джаза расте, слушат ни от 8 до 80 годишни /Видео/ Аз съм щастлив, че прекарвам дните преди Коледа на сцената, че общувам с прекрасната публика и усещам любовта на хората

  • Като гледаме тези 0,4 процента, които се отделят за култура в бюджета на България, направо ме хваща срам. В една Северна Македония този дял е 4 на сто

Известният джаз изпълнител Васил Петров е добре познат на кърджалийските меломани. Кадифеният му глас често звучи на различни сцени в родопския град. Последният му концерт „Бяла Коледа“ на 16 декември в театър „Димитър Димов“ зарадва ценителите и им донесе празнично настроение. В спектакъла участваха цигуларката Зорница Иларионова, сопраното Таня Лазарова и Врачанската филхармония с диригент Христо Павлов.

Интервю на Валентина ИВАНОВА

– Г-н Петров, май идвате с удоволствие в Кърджали… Срещате ли тук ценители на джаза?

– Наистина ми е много приятно да се срещам с публиката в Кърджали. Бях тук само преди няколко месеца, през май, с проекта на Хилда Казасян „Да послушаме кино“. Незабравимо изживяване ми донесе и концертът „SymphoNY way”, който представихме с Врачанската филхармония през август 2022 година пред прекрасната сграда на Регионалния исторически музей. Мечтая отново да пея там.
Кърджалийската публика е феноменална, винаги постигаме топъл контакт. Харесвам града, почти винаги когато идвам, посещавам и някоя забележителност в района.

– Джазът изживя своя ренесанс в България след промените през 1989 година. Как стои днес?

– Ако не беше джаза, нямаше да има и поп и рок музика, защото те произлизат от него. Явно популярната музика се връща към корените си. Разбира се, преди 1989 година беше различно. Слава Богу, днес интересът към джаза расте с всяка изминала година. На нашите концерти идват зрители от 8 до 80 годишни.

– Как човек с вашата певческа дарба и с дядо, основал хор „Кавал“, се насочи точно към джаза?

– С джаза се срещнах чак на 18-годишна възраст, преди естрадния отдел в консерваторията. Дотогава всъщност нямах и понятие от джаз. Поетът Захари Петров, който притежаваше може би най-пълната джазова колекция, ме запали. За първи път при него чух плочата на пианиста Бил Евънс и китариста Джим Хол – един от най-сложните и най-трудните за разбиране албуми в джаза. Те свирят в дует различните джаз стандарти. След това започнах да слушам Биг бендове – на Каунт Бейзи, на Дюк Елингтън, Стейк Ентън и т. н. – и чак като изслушах известно количество музика от различните периоди – суинг, би боб, куул, джаз – тогава си казах: „Това е моята музика!“

– В репертоара ви неизменно присъстват песни, изпълнявани от Франк Синатра. Май неслучайно ви оприличават с него…

– Навремето журналистът Желяз Сагаев от тогавашния вестник „Поглед“ ме нарече Българският Франк Синатра, по повод участието ми в концерт на Биг бенда на БНР. Да те сравняват с един от най-великите интерпретатори е много приятно. Опитвам се да не се лаская, защото той е несравнима величина. Де факто, Синатра е написал една единствена песен в живота си (All or nothing at all). Пял е така наречените джаз и поп стандарти, които са ги пели и много други певци – песни, написани от Кол Портър, Джордж и Айра Гершуин, Рождърс и Харт, Джими Ван Хюсън, Сами Кан и др. Това правя и аз.
Но Франк Синатра е направил моста между джаза и поп музиката, всъщност може би той е създал поп музиката.

– Смятате ли, че в България културата се подкрепя достатъчно от държавата?

– Като гледаме тези 0,4 процента, които се отделят за култура в бюджета на България, направо ме хваща срам. В една Северна Македония този дял е 4 на сто. Но не е само бюджета… Ако говоря за нашата професия, младите изпълнители трябва да бъдат подкрепяни. Например, продуцентите на популярните телевизионни музикални състезания да проявяват повече грижа за най-талантливите и след като приключи форматът.

– Обикаляте страната с вашата програма „Бяла Коледа“. Коя от песните в концерта изпълнявате с най-голямо вълнение?

– В концерта са включени различни американски и европейски коледни класики, с оригинални аранжименти на Румен Тосков – Бог да го прости, на Заберски-младши и Васко Спасов. Изпълнявам също „Ave Maria“ на Хендел, както и Бах и Шуберт. На „Ave Maria“, като че ли се вълнувам най-силно, понеже е много дълбока и прочувствена и сюжетът е библейски. Тя ми е фаворит, като вложена емоция от моя страна, надявам се да съм я предал и на публиката. Вълнувам се много и докато изпълнявам песента „На Коледа“, която е по текст на архимандрит Серафим и моя музика

– Какво е за вас Рождество Христово?

– Раждането на Спасителя е нещо колкото лично и съкровено, толкова и нещо, което носи радост и вдъхновение за всички. Аз съм особено щастлив, че прекарвам предпразничните дни на сцената, че общувам с прекрасната публика, че усещам любовта на хората. Какво по-хубаво това?!

Снимки: Ваня Иванова

🔽Последвайте ни и във Facebook 🔽

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *