COVID-19 прогноза за Кърджали на 100 хил  Ниво 1 Днес (21); 30/09 (20 ↓) ; 01/10 (17 ↓) ; 02/10 (13 ↓)

Скандал в Турция! Посещение на Ердоган в алевитски храм предизвика конфронтация Поредният скандал се разгърна на фона на нападения, извършени срещу три храма на алевити в Анкара преди две седмици

Конфликт разтърси общността на алевитите, втората по численост религиозна общност в Турция след тази на сунитите, макар и непризната официално. Повод стана посещение на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в алевитския храм (джемеви) „Хюсеин Гази“ в квартала Мамак в Анкара, който е под ръководството на Фондацията за изкуство и култура „Хюсеин Гази“ с председател Хюсеин Йоз, наричан „деде“ (според алевитската терминология – водач).

От доста години насам това е първото посещение на турския президент в алевитски храм. Ердоган насрочи посещението си по случай празничния Мухаррем айъ (месец мухаррем, първия месец от ислямския календар), който включва и 10-дневен пост (оруч), прекъсван по мюсюлманска традиция с вечеря „ифтар“ .

По всяка вероятност посещението нямаше да прекрачи границите на уважение към празника и толерантност, както вероятно е било замислено, ако не се бе случило нещо, което за широката публика може да изглежда странно и маловажно. Оказа се, че заради посещението на Ердоган са били премахнати, така че да не се виждат от гостите сунити, портретът на пророка Хазрети Али (Свети Али), племенник и зет на пророка на сунитите Мохамед (привързаността към пророка Али е въздигната в култ при алевитите) и на Хюнкяр Хаджи Бекташ-и Вели, считан за религиозен водач, а също така и на основателя на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк.

От Федерацията на алевитите (AVF), която обединява сдруженията на общността обвиниха домакините от Фондацията за култура и изкуство „Хюсеин Гази“ в провокиране на разцепление и конфронтация на алевите в угода на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и на президента. Според президента на AVF Хайдар Баки Доган Фондацията за култура и изкуство „Хюсеин Гази“ е част от Федрацията. Но информацията за такова важно посещение, каквото е това на президента Ердоган не е била споделена, с нейното ръководство.

В интервю пред Т24 той разказа следното:

„От фондацията без наше знание са представили на президентството списък от седем души, които бяха домакини на проявата. Но не това е главното. По-важното е, че портретите на Хазрети Али, Хюнкар Хаджи Бекташ-и Вели и на Ататюрк са неотменен инвентар на всеки джемеви, без които не е възможно той да бъде храм за ритуали и посещения. И тяхното премахване е дълбока обида и незачитане на изконните чувства на алевитите. Освен това в нашия храм не е прието да се прекъсва оруч (поста) в централната зала, както направиха при визитата на Ердоган. Това се прави в друго помещение (столовата, б.а.). Всичко това нанася вреда на верските чувства на нашите членове и считаме, че това е дълбока провокация, чиято цел е да конфронтира и да разедини общността чрез Фондацията. Ето защо предприехме процедура за изключването ѝ от Федерацията”.

От Асоциацията на демократичните алевити и Асоциацията за култура Пир Султан Абдал също скочиха срещу посещението, като обвиниха в лицемерие и двоен стандарт управляващата ПСР и президента.

„Джемеви е дом за поклонения, свято място, а не място за прием на официални гости. За това си има кабинети. Нима когато поискаме среща с президента или с някоя отговорна личност, ни насрочват среща в техните джамии. Не беше ли президентът Ердоган този, който нарече джемевите „домове за забавление“. Какво се промени, че сега влезе в такъв дом?“, заяви Исмаил Атеш, секретар на Фондацията Пир Султан Абдал.

Ръководителят на фондацията „Хюсеин Гази“, деде Хюсeин Йоз, домакин на посещението на Ердоган, потвърди, че визитата е предизвикала дълбок конфликт, който по думите му не е оправдан.

Пред проправителствения вестник „Хюриет“ Хюсеин Йоз посочи, че визитата е била знак на уважение.

“Президентът се придружаваше от вицепрезидента Фуат Октай, министъра на вътрешните работи Сюлейман Сойлу, министъра на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой и говорителя на президентството Ибрахим Калън, които ни дойдоха на гости от уважение. Считам, че посещението е много важно за общността на алевитите. В законите на нашата държава храмовете джемеви не фигурират като места за религиозно поклонение въпреки решението на Европейския съд за правата на човека, което не бе изпълнено от управляващите държавата. Може би това посещение ще бъде повод най-сетне това да се осъществи”.

Поредният скандал се разгърна на фона на нападения, извършени срещу три храма на алевити в Анкара преди две седмици. Полицията залови 30-годишен мъж от Измир, който според собствените му признание бил извършил самостоятелно нападенията. Впоследствие обаче бяха задържани и други трима души във връзка със случая.

Полицията е установила, че атаките са били планирани или поръчкови. Смята се, че дълбоко в основата на нападението стоят определени сили.

Преди няколко години националистически елементи извършиха нападение срещу опозиционния лидер Кемал Кълъчдалоглу, представител на алевитската общност, докато той бе на среща с избиратели. Благодарение на охраната на Кълъчдароглу животът на опозиционния лидер бе спасен.

Появиха се също така информации, че в редица градове на Турция по домовете на алевитите били поставяни различни знаци.

Сред най-трагичните дати в съвременната история на алевитите е палежът през 1993 година на хотел в град Сивас, в който загинаха 37 души, видни представители на интелектуалния елит на алевитите. Палежът бе извършен от фанатизирани сунитски ислямисти след молитва в джамията.

Според различни данни алевитите в Турция наброяват около 12-15 млн. души, което представлява 15 на сто от турците. В същото време обаче много алевити не смеят да се афишират заради опасения, че ще станат обект на тормоз от страна на властите. Господстващата религия в Турция е тази на сунитите, които се считат за единствените „правоверни“.

Алевитската общност в Турция е смятана за опора на светския характер на държавата (заради това и портретът на Ататюрк е неизменен атрибут в джемеви) и на равнопоставеността между различните вероизповедания. Те са едни от най-сериозните критици на президента Реджеп Тайип Ердоган и на неговата ислямоконсервативна Партия на справедливостта и развитието.

Лидерът на основната опозиционна сила – Народнорепубликанската партия (НРП) – Кемал Кълъчдароглу е най-видният политик алевит на Турция. Традиционно алевитите съставляват ядрото на електората на НРП.

Близки до опозицията медии свързват посещението на Ердоган с предстоящите догодина избори за президент и парламент. Те определят визитата като тактически ход на Ердоган, който ще се кандидатира отново за президент, целящ да привлече част от представителите на общността да гласуват за него.

Журналистът Ихсан Чаралан от опозиционния вестник „Дикен“ пише, че „с това посещение Ердоган се цели да удари с един куршум три заека: да заклейми последните нападения, да успокои своите привърженици, а именно сунитските ислямисти, че всъщност е посетил културна фондация на алевитите, и в крайна сметка да разцепи единството на алевитите“.

Коментаторът от опозиционния вестник „Сьозджю“ Дениз Зейрек определя посещението на Ердоган в храма на алевитите в Анкара като „предизборен тактически ход“.

“Не знам дали алевититe ще оценят като искрен жест този ход на президента, за да гласуват за него“, пише той, „но явно е, че Ердоган съзнава, че за да спечели нов мандат, ще трябва да привлече на своя страна привържениците на Ататюрк, които го обичат истински, на онези, които се обявяват срещу корупцията, беззаконията и искат да се води активна борба срещу тях, както и гласовете на алевитите. И в същото време е наясно, че няма да спечели, без да привлече на своя страна гласовете на кюрдите, ако, разбира се, успее да предолее съпротивата на партньора си, националиста Девлет Бахчели”.

Източник: Факти

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.