Александър Селие на вълшебното килимче на българския фолклор

  • „Мистерията на музиката е навсякъде. Изкуството е свещено“, казва мултиинструменталистът

Той може да свири на лейка за вода и на листо от роза. Свири буквално на всичко.

Това е мултиинструменталистът Александър Селие, който гостува в България за 70-годишнината на хора „Мистерията на българските гласове“.

Утре той ще има първи концерт пред българска публика заедно с Христина Белева – гъдулка и Костадин Генчев – кавал.

„Никога не сме свирили заедно. Вчера имахме репетиция за пръв път. Почувствах се като на вълшебно килимче. Летяхме много високо. За мен е голям подарък да свиря с подобни фантастични артисти“, сподели Александър Селие в предаването „Преди всички“ на БНР.

Той е син на откривател на „Мистерията на българските гласове“ Марсел Селие. Преди 7 години е получил наградата „Сирак Скитник“ от името на баща си.

„Свиренето е като игра. Когато отида някъде, първо поглеждам в кофата за боклук – да видя дали нещо може да се използва за инструмент. Буквално мога да свиря на всичко – от туба за вода, до листо от роза“, разказа Александър Селие и демонстрира в ефир уменията си.

„Мистерията на музиката е навсякъде. Изкуството е нещо свещено. Като роза. Това е символ. „Мистерията на българските гласове“ за мен също е нещо много свещено, много ценно и много крехко. За него трябва да се полагат грижи като за градина. Да се продължи традицията от предишното поколение“, изтъкна музикантът.

Селие сподели, че учителят му по пиано в ранна детска възраст му е дал самочувствие да вярва в себе си и в това, което усеща, а не в онова, което вижда на партитурите.

„Малко по малко открих начина да свиря естествено.“

Музикантът изрази и своята тъга от споровете около марката „Мистерията на българските гласове“ и изрази готовност за отворен диалог с всички въвлечени в тях, за да се намери съвместно решение.

„Баща ми искаше да представи „Мистерията“ в радиопредаване през 1975-а. Никой не знаеше за българския фолклор. Той се чудеше как да дадеш име на нещо толкова невероятно. Той смяташе, че е трудно да се даде име. Така му хрумна тази чудесна идея да представи музиката под това име по радиото.“

Източник: bnr.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *