Една забележителна личност отбелязва днес, 17 октомври, 100-годишния си юбилей – Анжел Вагенщайн.
Живял в три епохи, активен участник в няколко повратни точки в историята на човечеството, той е и писател, публицист, режисьор, сценарист, общественик с непоклатими и изстрадани леви убеждения.
Да добавим и авантюрист, ако се доверим на думите му, че „всяка революция е една авантюра с неясен изход – твърде често различен от посланията в началото й, защото революциите се раждат, за да променят околния пейзаж и да умрат.”
С остър ум, харизма и критичен поглед той е завладяващ разказвач.
Авторът на книги, оценени и от читатели, и от критици, сам има живот, достоен за роман.
Роден през 1922 г. в гр. Пловдив в еврейско занаятчийско семейство, той прекарва ранното си детство в Париж, където родителите му, изповядващи леви идеи, емигрирали по политически причини.
След амнистия семейството се завръща в София, но след влизането на България във Втората световна война на страната на Германия, той е изпратен в еврейски лагер в Македония.
Успява да избяга оттам и се включва в съпротивителното движение срещу фашизма.
Заловен след акция и инквизиран жестоко, Анжел Вагенщайн е осъден на смърт по Закона за защита на държавата. Това се случва през 1944 година, когато е 22-годишен. Навлизането на Червената армия у нас го спасява, тъй като присъдата, произнеса в Царска България, остава неизпълнена.
След края на войната Вагенщайн следва кинодраматургия в Московската филмова академия (ВГИК). Като първият чужденец, завършил академията, неговата диплома е с №1.
През 50-те години започва забележителното му присъствие в българското кино. Филмът „Звезди“ по негов сценарий и под режисурата на Конрад Волф получава Специалната награда на журито на фестивала в Кан (1959).
Негови са и сценариите на обичаните и популярни ленти като „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Борис I“, „След края на света“.
Джеки, както го наричат, е автор на над 50 сценарии за игрални, документални и анимационни филми, произведени в България, Германия, Русия, Чехия, Гърция, Унгария, Грузия, Китай и Виетнам. Негови пиеси излизат както на сцената у нас, така и в чужбина.
За Вагенщайн преходът към новото време започва през януари 1989 година. Тогава той е един от 12-те български интелектуалци с реформаторски убеждения , поканени от президента Франсоа Митеран на историческата закуска във френското посолство в София.
Вагенщайн е носител на френското звание „Офицер на Ордена за заслуги към нацията“.
Събитията, които последваха закуската във френското посолство, са известни. През ноември 1989-а пада Берлинската стена, а на 18-ти на площада пред катедралата „Свети Александър Невски“ се провежда първият свободен митинг.
По-малко известно е, че в неговия дом е взето решението за провеждането на митинга – първият забележим знак, че България тръгва към промяна.
Членувал е и в Комитета за защита на Русе. Участник в дебатите на Кръглата маса, където бяха договорени основните принципи за политическото развитие на страната.
В Седмото Велико народно събрание, което изработи и прие сегашната българска Конституция, е депутат от БСП.
В следващите години, отдаден на творчеството си, Вагенщайн създава романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“. Трилогията е посветена на съдбата на евреите през Втората световна война, а за тях авторът е удостоен и с голямата европейска награда за литература на името на Жан Моне, основателя на Европейския съюз. Творбите са отличени също от Съюза на българските писатели, Сорбоната и ЮНЕСКО.
Вагенщайн е един от един от най-издаваните български автори в чужбина.
Романите му са преведени на английски, немски, френски, руски, полски, испански, чешки, унгарски, италиански, китайски и иврит.
През 2002 г. е награден и с най-високия български орден „Стара планина“ – I ст. за заслугите си към българската култура.
С клеймото на „Колибри“ излиза и книгата му „Преди края на света. Драскулки от неолита” (2011).
Всяка негова позиция се превръща в събитие. Като отвореното му писмо до канцлера Ангела Меркел по повод отказа ѝ да присъства на парада на Червения площад на 9 май 2015 година и да бъде в Москва на следващия ден – 10 май.
Тогава Джеки Вагенщайн написа: „Изборът е Ваш, госпожо Меркел, но споменът ми за онзи 10 май 1945-а е свързан не само с победните фойерверки, с радостните прегръдки или сълзите от мъка, гняв и щастие, но и с набързо захвърлените военни униформи и нацистки отличителни знаци, с укриващите се или преобличащи се като слугини фашистки офицери, с червените ленти по ръкавите на довчерашни български и небългарски главорези, опитващи се да минат за „ни лук яли, ни лук мирисали“, както казват у нас, с паническите указания да се замажат набързо следите от потресаващите кървави престъпления на нацизма.“
Текстът стана част от книгата на Вагенщайн „Серенада за балканска гайда“.
По това време Вагенщайн изповядва и друго: „Моята тъга е от онова време, а страховете ми са днешни“.
Според него раздвоението между Изтока и Запада е характерно за България от векове. „Тази разкраченост е вековна за България – между Изтока и Запада. Никога не сме знаели накъде да тръгнем – ту с едните, ту с другите. Празнуваме Рождество Христово с католиците, а Възкресение Христово с православните. Това са двама христосовци, родени в различно време и възкръснали по различно време. С кого от тях сме?“
През 2017 година излезе и американският документален филм „Изкуството е оръжие“ („Art Is A Weapon“), посветен на твореца, чието начало е своеобразна кратка визитка на един дълъг път: „Анжел Вагенщайн: един живот, три революции, 52 филма, 4 романа 1000 страници „драскулки“.
Вагенщайн е носител на Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2013 година.
100-годишният му юбилей ще бъде отбелязан днес в Дома на киното с прожекция на „Звезди“ – единственият филм с номинация за „Златна палма“ и отличен от журито в Кан. Ще бъдат представени и нови издания на популярните му романи „Петокнижие Исааково“ и „Сбогом, Шанхай“.
Честит юбилей, Творецо!
Епицентър