Саффет Ерен е роден през 1952 г. в с. Теменуга, Ардинско. Завършва гимназия в Ардино, след което дълги години е организационен работник в града. Пише стихове от ученическите си години. Публикува във в. ”Нов живот”, „Словото днес” и др. През 1996 г. излиза от печат дебютната му книга на български език „Крайпътен знак”.
Координатор e на международния литературен форум„Братство”, който се провежда в Ардино. Член на СБП. Издал е три книги със стихотворения. Главен редактор е на излизащия в Ардино двуезичен вестник „Ардински глас”. Община Ардино, СБП, НЧ „Родопска искра” организират юбилейното му честване на 21.10. в красивия родопски град.
Саффет Ерен
Имаш път да пътуваш до корените на красотата
***
Шепа родна пръст –
топла и жива.
Послушайте:
говори и гори
както ние говорим и горим.
Шепа родна пръст само.
Смалявам ръст
и с устните на сърцето си
я целувам…
Шепа родна пръст.
***
Край пътечки нахълмени
днешните извори
бяха някога кладенци тук.
Сега са чешми за спомен
чешми, съградени
от бял камък и стих.
Планински чешми, по рождение
верни на дъба и на бука –
пия на глътки с вашия бисерен звук
истината единствена:
мои сте вие, пеещи мои души.
***
С устни изхабени от мълчание
питам: Кой отчуждава моите ветрове
и сега над други планини препускат.
С устни изхабени от тишина
питам: Кой окаля моите камъни
и сега в скута на забравата гаснат.
Разпитвам себе си
с горчивина
и притеснение.
Отговор не прося.
Въпросът по начало е отговор.
***
Ако долееш отляво –
отдясно ще се отлее.
Взаимозавистта
е очевидна:
нивото на човека се изравнява
с нивото на лъжечовеците!
ВИДЕНИЕ
Мигът обърна гръб на небето.
Мигът се движи по ръба на рана.
Мигът е светулка
в тъмата непрогледна.
***
Разрушителни раздели надживял,
сега пред болката може да коленичиш поне за разтуха.
Може от игла до конец всичко да й разкажеш:
как недораслекът реши да мери ръст
с колосите на духа
как скъперникът трепери
над своите тайни безплодни
как щедрият понякога се има за безсмъртен.
Дали си подранил или закъснял?
Все едно, това е игра на думи.
Призваният не навреме идва – добре дошъл –
поемай своя дял.
Имаш път да пътуваш до корените на красотата
Там се отива с просто вървене.
***
Към изгрева вървя
по моста на душата си
съградена от уязвимост.
Не замервам с облаци прах
въпросите уж изтървани.
Дните си не затварям
нито в тесни, нито в широки длани.
Пътят ветровит не упреквам
за износените обувки.
Не диря заветно място
за душата си ранена.
Гледам, честно ви гледам
с очи избодени за справедливост.
***
За добро или зло
упойващо нежни
тревите тъжно падат.
Падат глави
лягат без съпротива
в зрелостта.
Ето – лятото си отива,
а за пръв път обиквам
на тревите тревожната орис.
***
Аз съм начало на песен.
В мен бликват сълзи от обич.
Чувстваш ли как ромонят?!
Аз съм начало на песен.
В мен шумят криле будни
Чуваш ли техния плясък?!
Аз съм само начало на песен…