-
Тя потвърди моите заложби, постави моят глас и продължаваме да работим заедно, споделя младата оперна певица, родена в Кърджали, дни преди срещата ѝ в Дома на културата с родната публика.
Интервю на Валентина ИВАНОВА
- Людмила, ти си родена и живяла в Кърджали до седмата си годишнина, след което семейството ти се мести в Пазарджик. Какво си спомняш от онова време?
Музикалните ми изяви започнаха още докато бях в Кърджали. Учителката ми Мария Димитрова в Детска градина „Чайка“, която вече не е между живите, ме откри за пеенето. Баба ми Людмила, дългогодишна хористка, най-много държеше да се насоча към музиката. Майка ми и моите две баби упорито ме водеха на пиано в Школата в Дома на културата при Христина Мачикян. Случиха ми се и други незабравими неща. Станах Мини Мис Кърджали. После участвах в конкурса на Илиана Балийска. Изпях една страхотна детска песен „Сън“ и спечелих симпатиите на журито в НДК, което ме обяви за Мини Мис България за 2002 година. Така че, освен личните си сантименти, Кърджали за мен е началото на пътя.
Людмила с г-жа Мария Димитрова от ДГ“Чайка“
- Това значи ли, че от малка си мечтала да пееш?
- Да. Представях си се само като изпълнител.
В Пазарджик, дни преди 15 септември, когато бе първият ми учебен ден майка ми предложи да ме чуят как пея и влязох в празничната програма като първолак. Оттогава станах неизменна част от всички прояви в училището. Учих в Основно училище „Проф. Иван Батаклиев“, където имах прекрасна учителка по музика – Лала Джамалян. Тя е диригент и страхотен музикален педагог. Много ми помогна. Не спирах да свиря и на пиано, посещавах школата на Люся Тенева, но чак в гимназиалните си години започнах да се занимавам по-професионално с пеене.
След 2015 година продължих образованието си в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в класа на проф. Свилен Райчев. Но човекът, който ми вдъхна увереност, че имам дарба за това велико изкуство беше Маестра Александрина Милчева. Тя не само потвърди моите заложби, тя постави моят глас. Впрочем и до днес работим заедно. Мога да кажа, че Маестра Милчева е мой ментор, учител и духовен водач.
- А как се срещна с известния Павел Герджиков, който също е от Кърджали, дори е Почетен гражданин?
Имах голям късмет проф. Павел Герджиков да бъде мой преподавател в Консерваторията, а после да ме подкрепи в прохождането ми на сцената. Той беше режисьор в две постановки, в които участвах – оперетата „Шумла Полка“ от Парашкев Хаджиев в Бургаската опера и в Драматичния театър в Шумен. Разбрах и една мила подробност, че Павел Герджиков е бил с дядо ми в детската градина. Завърших бакалавърската си степен през 2019 година записах магистратура, за да продължа още две години обучението си при проф. Герджиков. Имахме планове, но пандемията малко ги забави. Аз обаче не спирам да се развивам певчески, да надграждам и научавам нови неща.
с Илиана Балийска, след като я обявява за Мини Мис България 2002
- А как се роди сътрудничеството ти с пианистката Варта-Естер Каспарян, с която ще гостувате в родния Кърджали?
- Идеята дойде от Варта. Тя ме покани да работя с нея и брат й, тенора Ованес Каспаряьн, който в момента е в Националната опера. Подготвихме и изнесохме поредица от концерти в различни градове. Впоследствие спечелихме проект от Национален фонд „Култура“ и продължихме да работим двете.
- Това е твоята първа изява като професионална певица на кърджалийска сцена…
- Да пея в Кърджали е отдавнашна моя мечта и съм много развълнувана от предстоящото ни участие.
В „Шумла полка“, поставена в Бургаска опера с участието на проф.Павел Герджиков
- Как смяташ да продължиш своята кариера? Ще си търсиш ли място в някой оперен театър?
- На този етап смятам да се развивам солово и не мисля да се установявам на конкретно място. Но, ако трябва да избирам, бих се върнала в Бургаската опера. Там колективът е страхотен и усетих чудесно отношение от колегите. За мен би било сбъдната мечта да започна реално професионалните си изяви точно на тази оперна сцена.
С пианистката Варта-Естер Каспарян
