Именуваха на проф. Юлия Огнянова Зала №1 на Родопския драматичен театър в Смолян

Голямата зала на Родопския драматичен театър в Смолян вече ще носи името на проф. Юлия Огнянова – носител на наградите „Аскеер“ от 1999-та и „Икар“ от 2009 г. за цялостно творчество.   Предложението за това е на директора и състава на театъра, а местният парламент го одобри.

На 22.02.2023 година се навършват 100 години от рождението на Юлия Огнянова.

Тя е завършила „Театрознание“ в ГИТИС – Москва. Между 1954 г. и 1957 г. преподава „Театрознание“ във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“. Получава режисьорско звание през 1959 г. През 1964 г. започва работа в ЦКТ, а през 1966 г. пренася търсенията си върху театрално-клоунадния модел в Куклен театър – Пловдив. От 1978 г. е на свободна практика. Нейни постановки са играни в Бургас, Ямбол, Хасково, в частния театър „Ла Страда“.

В чужбина е режисирала спектакли в Латвия, Полша, Италия, Кипър и др., преподавала е в Италия и Франция.

През 1981 г. Юлия Огнянова поема обучението на куклено-театралните режисьори във ВИТИЗ, с което променя принципно и качествено посоките и моделите на развитие на българския драматичен театър в последното двайсетилетие на ХХ век.

В Родопския драматичен театър е режисирала спектаклите „Правосъдие в Мирамар“, „Забравените от небето“, „Щуро племе“, „Дългият път на деня към нощта“, „Театрален дует“, „Последният ординарец“, „Пожари“.

За театъра в Смолян Юлия Огнянова казва: „Преди нашите последни стъпки към Отвъдното паметта ни зарежда с най-светли събития, осмислили живота ни. Родопите – този древен планински масив от красота и човешки тайнства, бръкна в душата ми и я обсеби без остатък. Зашеметена от всяка нова среща, аз си пожелах чудото да ми се случва отново и отново. Родопският драматичен театър през последните петнадесет години стана мой втори дом, моя театрална съдба. Студентите ми също можеха да вкусят от духовната щедрост на този благословен край. „Забравените от небето“ – спектакълът на театъра по прелестната документална книга на Екатерина Томова, превърна театралната сцена в храм на съвременните праведници – родители, внуци, правнуци. Покъртителните изповеди на столетници родопчани сложиха край на моята режисьорска професия. След тях театралната драматургия изгуби притегателната си сила. Иска ми се да вярвам в светлото бъдеще на Родопския драматичен театър. Пожелавам му голямо дълголетие.“

© Actualno.com

🔽Последвайте ни и в Facebook🔽

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *