Кина Бъговска е родена в Момчилград. Завършва художествена гимназия „Илия Петров“ в София и „Живопис и графичен дизайн“ в Лодз, Полша. От 2000 г. Живее в Чикаго, САЩ. Преподава рисуване. Активно практикуващ художник и много изложби в Съединените щати, България и Европа. През 2002 г. Изографисва дванадесетте икони на Апостолския фриз в Българската православна църква „Свети Иван Рилски Чудотворец“ в Чикаго. Бъговска е позната в САЩ и България и като журналист в различни издания на българите в Америка, като активен общественик-двигател на културния живот на нашенци зад Океана, основател на Българо-американския център за културно наследство. Заедно с журналиста Климент Величков издава книгата „Български щрихи в Американския пейзаж“. За обществена и творческа деност е наградена с грамота от Чикагската община. Държавната агенция за българите в чужбина й връчва медал „Иван Вазов“ и я номинира за „Българка на годината“ през 2013 година.
В края на 50-те и началото на 60-те татко работеше в общината на Момчилград, нещо като общински съветник. Запомнила съм, че имаше мотор с кош, но не за да ходи на работа, а да обикаля многобройните села, катерейки стръмните планински пътища,
Основният поминък в Кърджалийския край беше тютюнът. Трудно производство, но носеше добри доходи, защото се изнасяше по света. Децата по селата, от малки до големи, бяха впрегнати да работят ежегодно, дори не ходеха на училище. Задачата на татко и други като него беше да не остане нито едно дете извън училище. Измъкваха ги буквално от тютюневите полета и ги вкарваха в класните стаи. Това приобщаване към образованието и културата на града създаде платформа, на която се изгради богата читалищна дейност.
В читалището на Момчилград се танцуваше, пееше, имаше библиотека и киносалон. Имаше състави и хорове с турски и български фолклор, където и децата пееха, а майка ми беше солист и ръководител. Даже имаше уроци по музика, където успях да се пробвам на акордеон. Отказах се, че трябваше да си нося акордеона на гръб, а сестра ми извади късмет с пианото, но пък после не й се размина с контрабаса. Но тя не се отказа.
През 70-те, когато татко беше кмет на града, се построи и спортната зала с около десетина маси за тенис. Славата на Момчилград си остана и до ден днешен – школата по тенис на маса, дала най-добрите тенисисти като Даниела Гергелчева, многократен шампион, спечелила много медали, станала треньор във Франция, където живее. Заслуги имаха и треньорите по тенис, като Хасански-Ходжата, вече почетен гражданин на града, подготвил стотици състезатели с медали.
Като кмет и отговарящ за спорта, татко намираше начин да осигури финансиране на отборите за екипи и състезания в продължение на много години. Спечелените медали бяха гордост за Момчилград, а славата им се носеше и в чужбина даже. На няколко пъти гостуваха тенисисти от Полша, за да се учат. Размениха визита и момчилградските тенисисти. Татко имаше слабост към този спорт, радваше се на победите на състезателите, които ставаха все по-многобройни и по-успешни. Той получи и значка от централния спортен съюз – Заслужил деятел на спорта.
Като пенсионер вече, татко разказваше за трудните години на строителство в града – улици, болници, училища, стадиони и как е трябвало да търси строителни материали. Проявявал находчивост да предлага аграрни продукти от окръга срещу дефицитни строителни материали, за да завършат обектите.
Освен, че имаше предприемачески нюх, татко пееше страхотно и бяха ненадминат дует с мама, в танците също.
Вашите песни звучат в нас, носим ги с нас завинаги. Почивайте в мир, скъпи родители…
🔽Последвайте ни и във Facebook🔽
