Столичната община трябва да плати обезщетение от 100 000 лева на майката на 41-годишния Цветан Цветанов, който преди 8 години беше убит от паднало дърво в Борисовата градина.
Това реши на втора инстанция Софийският апелативен съд (САС), който не се съгласи с тезата на общината, че трагичният инцидент е в резултат на непреодолима сила – падане на видимо здраво дърво поради развили се гнилостни процеси в кореновата му система, като падането е станало за секунди при издаване на специфичен силен звук.
Мъжът загина на 23 октомври 2015 г, когато по обяд се разхождаше по алея в парка, близо до бул. „Драган Цанков“ и беше ударен от падащо напречно на алеята дърво. По случая започна разследване, което години наред не можеше да установи виновни за инцидента.
Майката на Цветанов обаче заведе иск за обезщетение от 100 000 лева срещу общината по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Според него собственикът и лицето, под чиито надзор се намират вещи, от които са произлезли вреди, носят солидарна отговорност.
Както „Лекс“ съобщи миналата година, градският съд уважи изцяло иска на жената и осъди общината да ѝ плати исканото обезщетение. СГС установи, че от 2014 г. общината е имала договор с фирма за почистването на Борисовата градина, включително и за премахването на сухи дървета в близост до детски площадки, пейки и пешеходни алеи. Само седмица преди инцидента била възложена изрично подобна задача и то точно покрай бул. „Драган Цанков“.
Съдът прие и заключение на съдебно-лесотехническа експертиза, според което причина за падналото дърво са загнилите му корени и това представлявало непредвидимо събитие. Вещото лице обяснило, че кореновото гниене е характерно за дърветата от вида Американски червен дъб, когато растат на тежки глинести почви върху терени без добро водооттичане, каквито са условията в този район от Борисовата градина. Освен че гниела, кореновата система на падналото дърво била много слаба и не можела да гарантира устойчивост, което според експерта е характерно за повечето дървета парка и това се дължи на факта, че те „не са били прореждани през отминалите етапи на живота си и са се развивали при липса на растежен простор“. Вещото лице е разяснило, че падането на дървета с изгнили корени се случва при ветровито време или след единичен порив на вятъра, какъвто често може да се появи дори и при тихо време. Падането ставало за няколко секунди и било съпроводено от остри звуци.
За конкретното дърво нямало външни белези за кореново гниене, но било характерно то да протича без видими прояви и трудно можело да се установи на външен вид. Средната възраст на дърветата в периметъра била около 110 години и били високи 28 метра, а диаметърът на конкретното дърво бил 35 см. То се е намирало на 14 метра от периферията на пешеходната алея. Според вещото лице е било непредвидимо събитие, тъй като нямало външни белези за тази опасност, но съдът прие, че при яснотата за глинестите почви в парка, липсата на добро водооттичане, гниенето на този вид дървета и гъстотата, е можело да се предвиди падането на дървета и да се вземат мерки.
В решението си първата инстанция заяви, че при ясен риск за живота на хората, инцидентът е бил предотвратим с прореждане или премахване на такива дървета. И изтъкна, че такава възможност е разписана и в чл. 44 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община. В решението си СГС написа, че отговорността по чл. 50 от ЗЗД се свързва със задължението да се упражнява надзор върху вещта, което се изразява в нейното наблюдение и полагане на грижа за правилното ѝ управление и употреба. Когато вредите са настъпили в резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, отговорността е именно по чл. 50 от ЗЗД.
Показания по делото са дали две приятелки на майката на загиналия мъж. Едната разказва как ищцата ѝ се обадила и споделила, че чула по телевизията за инцидента и се притеснявала да не се е случило нещо именно със сина ѝ, който се разхождал там. Когато я завели в парка и видели сина ѝ на пешеходната алея, състоянието на жената било неописуемо и изпаднала в шок, разказа приятелката ѝ. Трагедията променила напълно живота на жената, която дотогава била лекар в ИСУЛ, но не можела повече да работи.
Делото стигна до САС след обжалване от страна на общината, но апелативните съдии са категорични, че тя носи отговорност за трагедията и обезщетението е правилно определено. САС обаче е преценил, че трябва да преквалифицира основанието за отговорността на общината по чл. 49 от ЗЗД, според който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Апелативният съд е категоричен, че причина за трагедията не са особеностите на падналото дърво, а неположените изискуеми грижи за това местообитанието на този вид дървета да е безопасно за преминаващите по алеите граждани.
Съдът цитира Закона за общинската собственост и Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система, според които общинската собственост трябва да се управлява в интерес на населението, а задълженията на общината включват „кастрене на дълготрайни дървета при доказана необходимост, след експертно становище“.
Съдът припомня констатациите на вещото лице от експертизата, че за да бъде повалено подобно на описаното дърво, при наличие на гнилостни процеси и слаба коренова система, не е нужно да има буря, а може да падне и от единичен порив на вятъра, какъвто се наблюдава често на конкретното място.
„Тези изводи обосновават нужда от осъществяване на експертно оценяване на опасността за гражданите от падане на вековни дървета, разположени в близост с парковите алеи и площадки за почивка и игра на деца, с оглед на които ответникът е следвало да разпореди обезопасяване на мястото“, се казва в решението. В него САС посочва още, че за да защити тезата си, че в случая е действала като добър стопанин, общината е трябвало да покаже доказателства за взети мерки за безопасността на дърветата от конкретния вид, които се намират точно в тези зони на парка, отредени за преминаване на гражданите.
„Липсата на такива доказателства обосновава, че въпреки отсъствието на видими белези за започнало гниене, СО не е изпълнила задълженията си да обезопаси терена. Без значение е обстоятелството, че конкретната работа по кастрене, рязане и изнасяне на белязани дървета е възложена на фирма – подизпълнител“, пише в заключение съдът, като осъжда общината да плати и над 10 000 лева адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
Източник: lex.bg