Геологът с неокастрени мисли Малин Кацаров се ражда преди 90 години Човек се радва, когато сред камъните намери бисери и съжалява, когато сред бисерите открие камъни, споделя приживе той

Антоанета СПАСОВА, младши експерт, ОДА – Кърджали

Малин Кацаров е роден на 18 март 1934 г. в Дупнишкото село Овчарци. Израстнал в семейство с две по големи сестри Дафина и Радка. Майка му Йордана била много приказлива и с невероятно чувство за хумор, а баща му Стоил – тягостно мълчалив. Наследил и от двамата по нещо, и затова, както сам се определя, е «леко противоречива личност”.

Основното си образование завършва в родното си село. През 1952 г. завършва с отличие Дупнишката мъжка гимназия. Родителите му искали да учи за лесничей, защото тая професия била доходна, а те бедни. Само, че той от дете (още като воловарче в Рила) събирал малките кубчета пирит, като мислел, че е злато. Приет е за лесничей, но се отказва. Озовава се в Перник и се записва в минния техникум – отдел геология. През 1955 г. завършва Пернишкия техникум с отличие.

Започва своя трудов по разпределение в министерство на електрификацията – Дирекция „Хидроенергопроект” в гр. София, където пет години работи, като геолог. През това време е участвал в геоложките проучвания на различни хидрогеоложки обекти, някои от които са езерото „Панчерево”, канала Панчерево – Павлово, яз. Ардино, яз. Кърджали, яз. Бориславци до Маджарово и редица други. След това една година работи като инженер «В и К” в ОНС – Кърджали. През 1961 г. постъпва, като началник ОТК в «Бентонит”, преди НПК „Родопи” – Кърджали, където работи тридесет и три години до своето пенсиониране. Почетен изобретател и рационализатор.

С определено неудобство, както сам споделя в биографичния си материал съхраняван в ОДА – Кърджали е притежател на минераложка колекция от хиляди минерали, събирани цял живот. Колекцията му е заснемана и излъчвана от българска и американска телевизия. Както сам казва «това мое хоби е моя живот”, «то е тиха лудост, озарена от здрав разум”. Любим камък му е аметиста, защото олицетворява трезвеността, която много ни липсва. Намира красота и в корените, който вади от земята. «Корените танцуват, прегръщат се по добре от хората, приличат на летящи птици”.

Носител на 3 национални награди по хумор. Влюбен е в литературата, но е спечелил и редица математически олимпиади, градски шампион е по шах. Написал и отпечатал около 200 материала в местния и централния печат – хумор, сатира, разкази, пътеписи, афоризми. Автор на 2 сцени играни в Сатиричния театър – София и на книгите – „Напред, Земята е кръгла”, „Обич?! О,бич!”, ,,Неокастрени мисли” в 2 части, ,,Болка в рими”, ,,Луди млади години”.

Живее с надеждата, че дъщерите му, някой ден ще кажат «Тоя човек носеше в себе си всички човешки грешки и нещо много човешко”.

Умира на 23 октомври 2015 г.

Последвайте ни и във Facebook

1 Отговор

  1. Костадин Поповски каза:

    Беше добър приятел.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *