Носът „тече като река“, очите сърбят и сълзят, главата „тежи“. Тези оплаквания връхлитат като дежа вю 25% от хората в света всяка година. И макар пролетта да е набедена за „сезона на алергиите“, сезонният алергичен ринит далеч не се разгръща само тогава – простира се чак до средата на есента. Как можем да го овладеем – в деня на настъпването на Астрономическата пролет разказва д-р Шасине Вели, която е специалист по клинична токсикология и алергология и е част от екипа на Клиниката по спешна токсикология на ВМА.
Сезонен алергичен ринит – този термин се крие зад популярното определение „пролетни алергии“, обяснява д-р Шасине Вели.
„Предизвика се от полените (микроскопични поленови зрънца, които се отделят само по време на цъфтеж и чиято роля е да носят мъжкия генетичен материал в природата) на дървета, треви или плевели. В зависимост от това къде живеете и конкретните метеорологични условия, сезонните алергии могат да започнат още през февруари и да продължат до първите по-студени дни“, отбелязва още алергологът от ВМА. Точно такава е „картината“ у нас.
„В България от средата на февруари започва цъфтежът на видовете от сем. Брезови, а до средата на октомври продължава този на Амброзията. Следователно, този период обхваща времето за проява на поленова алергия, който е пряко свързан с цъфтежа на съответното растение“, уточнява специалистът от ВМА.
Всеки четвърти в света е с алергичен ринит
Истина е, че през последните две десетилетия честотата на алергичните заболявания нараства рязко. „От алергичен ринит страда 1/4 от населението на света, а 1/3 до 1/2 от тях боледуват от сезонен алергичен ринит – цифри, валидни и за българската популация“, коментира тревожните данни д-р Вели.
Водещият рисков фактор е генетичната предразположеност, но околната среда също влияе – глобалните процеси на индустриализация, урбанизация, замърсяване. „Факт е, че градското население боледува по-често“, потвърждава лекарката от Клиниката по спешна токсикология на ВМА.
Алергичният ринит рядко се наблюдава при малки деца. „Обичайно, заболяването се изявява при ученици, подрастващи и млади хора. Всеки дванадесети ученик, завършващ в САЩ и Европа, страда от алергичен ринит. Честотата и тежестта му постепенно намаляват с нарастване на възрастта“, разяснява алергологът.
Симптомите – от запушен нос до безсъние
Д-р Вели изрежда и основните симптоми на сезонният алергичен ринит:
Кихане – често многократно;
Сърбеж в носа, очите, небцето и ушния канал;
Водниста секреция и запушване на носа;
Нарушено обоняние;
Конюнктивит.
Алергологът посочва, че сред останалите типични симптоми са и главоболие, сънливост, физическо неразположение.
„Засегнатите се чувстват отпаднали, оплакват се от раздразнителност и умора, страдат от нарушения в съня. За учениците е доказано, че намаляват успеха си в училище“, признава специалистът от ВМА.
Орален алергичен синдром – що е то?
Д-р Вели се спира и на по-малко популярния орален алергичен синдром. „При него пациентите със сезонен алергичен ринит реагират със същите оплаквания и при консумация на някои сурови плодове и зеленчуци. Съществува голямо сходство между алергените в тях и в полените“, дава обяснение на феномена алергологът.
Как обаче се доказва сезонният алергичен ринит? „Диагнозата се поставя на база направените алергологични тестове (познати като „тестуване на предмишницата“) и по съответстващи клинични оплаквания. В допълнение – и при нужда – се използват и съвременни тестове за откриване на конкретния алерген“, уточнява д-р Вели.
Десенсибилизацията е решение
Колкото и масови да са т.нар. пролетни алергии, съвременната медицина има ефективни „оръжия“ срещу тях. „Разполагаме с много симптоматични средства, осигуряващи качество на живот и десенсибилираща терапия (алергенна имунотерапия), която дава шанс да се спре хиперреактивността към полените“, обяснява алергологът.
„Само след консултация с лекар, в описани срокове и дозировки, се прилагат симптоматични средства от различни групи – антихистамини, кортикостероиди, деконгестанти, левкотриенови антагонисти и др.“, подчертава д-р Вели. Алергенната имунотерапия (АИТ) пък е единственото налично в момента етиологично лечение на сезонния алергичен ринит.
„Може да се прилага заедно с всички останали форми на лечение за пълното овладяване на симптомите на болестта и е подходящо за пациенти над 5-годишна възраст.
Десенсибилизацията се състои в приложението на контролирани и постепенно покачващи се дози алергенни екстракти и води до развитие на временно състояние на толерантност към агента, отговорен за алергична реакция или реакция на свръхчувствителност“, разкрива принципа ѝ на действие специалистът от Клиниката по спешна токсикология на ВМА.
Душ след всяка разходка навън
Наред с терапията, в сезона на алергиите е важен и режимът на живот. Как можем да „тушираме“ оплакванията, ако сме със сенна хрема? „Първият съвет, който получават пациентите, е да се избягва контактът с алергена“, категорична е д-р Вели.
Ето и препоръките на алерголога как може да се постигне това:
Да се следят седмичните и месечните прогнози за поленовата концентрация в населеното място;
Да не се излиза навън и да се държат затворени прозорците по време на високата поленова концентрация – най-вече сутрин (съветът се отнася и при шофиране);
След като се приберат у дома, е добре пациентите да си вземат душ веднага. Ако не е възможно, задължително да измият лицето, ръцете, да промият носа със спрей с морска вода;
По време на поленовия сезон е препоръчително носенето на защитни очила. При силна чувствителност – и на маски.
Д-р Вели признава, че заради сезонния характер на оплакванията, редица пациенти търсят помощ от алерголог с голямо закъснение – след като са страдали с години. „Това води до увеличаване на алергиите към повече от един алерген и се стига до т.нар. полисензибилизация“, алармира специалистът от ВМА. И напомня – алергичният ринит се счита за фактор с висок риск за развитие на бронхиална астма в 45-69% от случаите. Затова не го подценявайте!
Източник: Дарик