Мария Статулова: От Кърджали тръгна театралната ми кариера Актрисата играе от 1975 до 1978 година в града на Арда

• Споделя, че има само хубави спомени и много приятели от онова време

Мария Статулова безспорно е най-известната актриса, която е била част от трупата на кърджалийския театър. Завършва ВИТИЗ в класа на професор Боян Дановски през 1975 година. Започва кариерата си на театралната сцена в града на Арда, където играе по разпределение 3 години. Най-славната част от професионалния й път е в Сатиричния театър.

Актрисата е оставила ярка следа и в българското кино. Помним ролите й в „Авантаж“, „Дами канят“, „Ева на третия етаж“, „Да обичаш на инат“, „Покрив“, „Балът на самотните“, но и в по-новите „Смирен“ и „Януари“. Снима се и в телевизионните сериали „Забранена любов“, „Седем часа разлика“, „Стъклен дом“, „Столичани в повече“.

В навечерието на Международния ден на театъра, пред «Нов живот» тя се върна назад, в спомените си.

Интервю на Валентина ИВАНОВА

– Родена сте в Бургас, завършвате театралното си образование в София… Как се оказахте в Кърджали?

– Работата ми в Кърджали е късче от моя живот, което не мога да забравя. При това грамадно, важно късче. От Кърджали тръгнах като актриса. Тогава имаше разпределение, не само за актьорите, а за всички завършили университет. Разпределяха така: 3 бройки женски, 2 бройки мъжки… Нашият професор във ВИТИЗ Боян Дановски се шегуваше: Деца, вие да не сте бройлери, че да ви разпределят на бройки.

Една голяма група от нашия клас и от класа на проф. Елка Михайлова  бяхме изпратени за 3 години в Кърджали: Атанас Янакиев, Уляна Стойчева, Стефан Попов, режисьора Илия Атанасов и др. После дойдоха режисьори като Весела Атанасова, Уляна Матева, с които поставяхме разнични пиеси.

Намерихме в театъра едни прекрасни колеги като Ана Лазарова, Петър Мастагарков и Елена Мастагаркова, Михаил Николов, Иван Петровски и др. Директор беше Теофана Текелиева.

Стефан Попов, Мария Статулова и Петър Атанасов в „Писмото“ на Панчо Панчев, постановка Илия Атанасов

– Как ви посрещна публиката?

– Хората в Кърджали ни обичаха, бяхме млади и необременени. Носехме дух и непокорство. Ходихме да играем из малките градчета и в селата из окръга – къде в читалищата, къде във физкултурните салони на училища. През зимата ни посрещаха с бумтящи кюмбета. На много места зрителите не знаеха български, но се намираше някой даскал, който влизаше в ролята на преводач. Той предварително разказваше пиесата, после излизахме ние. Възрожденска работа… Но никой от нас не се оплакваше – бяхме млади и ентусиазирани. Когато си млад, ти остават хубавите спомени – лошите избледняват. Аз имам само хубави от Кърджали!

 – За три години вероятно сте изиграли много роли на сцената в Кърджали, коя се е запечатала в съзнанието ви?

– Първата ми роля беше на Вела във „Вампир“ на Антон Страшимиров, постановка на Весела Атанасова. След това Илия Атанасов направи „Писмото“. Играхме „Любовна авария“ по Ивайло Петров. Главните роли изиграхме с Николай Тенев.

Три години не са малко. Приятно и малко странно беше. Тогава от София до Кърджали имаше един нощен влак и рядко идваха театрални критици, които да видят някое наше представление и да напишат отзив. Аз по онова време извадих късмет, че започнах да снимам филми. Пътувах до столицата, контактувах с колеги и режисьори и постоянно ги каних да прескочат да ни видят. По някое време дойде Илия Добрев, големият наш артист, с когото направихме „Идиот“ по Достоевски и го играхме в София. Това ни отвори пътя към други театри.

Сцена от „Любовна авария“ от Ивайло Петров, постановка Весела Атанасова: Стефан Попов, Мария Статулова и Николай Тенев

 – Явно сте се справили с нощния влак, щом успяхте да се снимате в някои култови филми в българското кино…

– Спазвах часа на тръгване и часа на връщане и на сутринта бях на репетиция в театъра. Трябваше да се справям с всичко. Такива времена бяха.

Започнах с „Авантаж“, после „Бъди благословена“, „Покрив“… Така тръгна и филмовата ми кариера. Имам чудесни впечатления от Кърджали. Сприятелихме се с един невероятен лекар-гинеколог – д-р Попмаринов, често му ходехме на гости. Илия Добрев имаше един приятел – Митко Александров – много запален любител на театъра. Той идваше дори на репетициите, които провеждахме нощем в кукления театър. Няма да забравя и добрите си приятели в театъра: една прекрасна Зехра, момчетата-сценични работници и озвучители, които бяха много добри с нас.

После съм идвала много пъти в Кърджали и винаги с огромно удоволствие. Особено по времето, когато директор на театъра беше Димитър Игнатов, с когото бяхме в един клас във ВИТИЗ – на проф. Боян Дановски.

Статулова в „Светци в ада“ от А. Гецадзе, постановка Нана Деметрашвили

– Как ви изглежда днес българският театър, халтурата навлязла ли е много на сцената?

– Цял живот е имало халтура, та няма нищо учудващо. Но забелязвам, че се създават и прекрасни представления по театрите в София, а чувам и за други градове. Нямам възможност да пътувам много и да ги гледам – все пак още съм на сцената, имам ангажименти. Току що се върнах от Монтана. Играя в „Маршрутка“ на Елин Рахнев, в „Женско царство“ на Ст.Л.Костов и пътувам много из страната. С удоволствие бих дошла и в Кърджали.

– Имате огромен опит в киното, днес търсят ли ви?

– Напоследък имах удоволствието да снимам с четирима млади режисьори – мъже и жени. Убедих се, че има свестни творци, които създават интересни, по-различни филми. Дай Боже, да излязат скоро и публиката да ги хареса.

– Има ли бъдеще във вашата професия? Какво бихте казали на младите хора, които се насочват към нея?

– Нашата работа е много трудна, изискат се много сили – физически и психически. Искат се разум и чувства, отдаденост – иначе не става. Бих посъветвала младите хора винаги да опитват, все някой ден ще излетят, както пилетата от гнездото и ще пожънат успехи.

Последвайте ни и във Facebook