Водеща снимка: Българи от село Чатал тепе, снимка проф. Любомир Милетич
-
Настаняването им в Княжеството е изключително трудно, те са обработвали земята на изполица, правителство им отпуска семена за посев, храни и пари за да си купят добитък
Василка ТАШКОВА
Завръщането на малоазийските българи е свързано с войните на Балканите в края на ХIХ век и началото на ХХ век. То се осъществява на два етапа.
Първите бежанци от Мала Азия пристигат в Княжество България непосредствено след Руско-турската освободителна война /1877г. –1878 г./ и тяхното преселване продължава до 1890 г.
Второто масово и окончателно завръщане е след Балканските войни 1912 – 1913 г. Принудени да напуснат родните си селища, натоварени на параходи в периода март – октомври 1914 г. българи бежанци от Мала Азия пристигат на пристанище Дедеагач, за да бъдат настанени в новоосвободените земи. Друга част преминават през Цариград, за да поемат към вътрешността на страната.
След Освобождението на България, към възстановената българска държава се отправят българи бежанци от Тракия, Македония, Мала Азия, Банат, които търсят сигурност в границите на Княжеството.
Голям брой преселници, пристигнали непосредствено след войната са от малоазийските села Гьобел и Мандър /интересен факт е, че в с. Гьобел е имало две махали. Едната била от преселени от Чирпанско, а другата, по-старата махала наричали Болярската/. През 1879г. идват още 40 семейства от с. Гьобел. Те се заселват в свищовските села Алеково и Александрово и в с. Ново градище.
Носия от село Чатал тепе
Нова група от двете села пристигат през 1880 г. и се настаняват в село Драгомирово.
Преселници от селата Гьобел и Мандър продължават да пристигат села и през 1883 г. Четиридесет семейства от с. Мандър се настаняват в с. Алеково.9 Освен от посочените се селища, пристигат българи от и от селата Киллик, Хаджипаункьой, Байрамич, Чалтик, Чатал тепе, от градовете Бандърма и Михалич. Настаняват се във Варненско, Свищовско, Новопазарско и Бургаско, в селата Алеково, Александрово, Драгомирово, Доброплодно, Сечище, Ягнило, Хаджидимитрово, Арковна, Янково, Бял бряг, Ново градище, Снягово, Генерал Колево, Суворово, в Ястребино и в Бургаско в селата Черково, Тополица и Люляково. Процесът на преселване е особено интензивен до 1890 г.
Тези заселвания често са ставали със замяна /българско село от Мала Азия заменя земите и имотите си с турско село от България/ или продажба на имоти между тях и изселващи се турци.
В същото време пристигали и голям брой семейства, които разчитали на място да уредят настаняването си. Самото преселване и настаняване през първите години след Освободителната война било изцяло грижа на желаещите да се изселят. Много скоро разбрали, че земите, които са получили чрез замяна или продажба са неравностойни на онези, които са оставили в Мала Азия.
Случвало се и това, преди да се настанят в селото, което им е отстъпено в замяна, околните български села да заграбят нивите и пасищата им. „Бедните анадолски българи, останали без помощ, изложени на дъжда и вятъра във Варна – пише проф. Л. Милетич – проклинат съдбата си, като не можели да вървят нито напред, нито назад”.
Настаняването на малоазийските българи в Княжеството е изключително трудно. Една част от тях пристигали без никаква покъщнина, наемали се чираци, говедари или обработвали земя на изполица. Правителството на Драган Цанков полагало известни грижи за настаняването им, като отпуска семена за посев, храни и пари за набавяне на добитък.
1880 г. Народното събрание приема „Закон за населяване на ненаселените земи в България”, според който в празните държавни земи могат да се заселват българи от „чужди краища”, които се занимават със земеделие и скотовъдство. Давали им земя и пасища от 30 до 60 дюлюма и дървен материал за построяване на жилища.12 Земята можели да ползват без право да я продават до 10 години, след което тя ставала тяхна собственост. Незаинтерисоваността на българската общественост към проблемите на дошлите от Мала Азия българи, недостатъчните грижи на българското правителство, както за преселването, така и за настаняването им и не на последно място неравностойната замяна на имотите, били причина за спиране на потока от бежанци от Мала Азия от 1890 г. до 1914г.
Женска нвосия от село Тьойбелен
Въпреки изселванията след Освобождението – масови или единични, в Мала Азия до Балканските войни /1912-1913г./ живеят значителен брой българи.
Данните за броят им в северозападната част на Мала Азия до 1914 г. в различните извори са различни. Лука Доросиев в „Българските колонии в Мала Азия” посочва, че там живеят 6 720 българи. Злати Чолаков, чиновник в Българската легация в Цариград, дава сведения, че към 1914 г. броят им е 12 000. Васил Кънчов, в проучването си „Из Мала Азия” също сочи цифрата 12 000. Както бе отбелязано, сведенията на българското правителство за числеността на българите в малоазийските села са, че около Бандърма живеят приблизително 60 000 българи.
Георгиева В., Заселване на българи от Мала Азия, Банат и Румъния в Свищовско, с.112-113, Сборник научни конференции, Освобождението на България и развитието на българската народна култура, БИД, С.1979.
Л.Милетич, Цит. съч.,с.97, 98, и Разорението на тракийските българи през 1913г., С.1918г. с. 89; Доросиев Л, Цит. съч., с.45; Кънчов В., Из Мала Азия, Цит.съч., кн.8, с.97; Иричек К, Цит. съч., с.515.
Милетич Л., Преселяването на малоазийските българи в Княжеството, Сп. Български преглед, г.V, 1899г. кн.7, с.101.
Георгиева В., Цит. съч., с.114.
ЦДИА, Ф.176, оп. 2, а.е. 1496, л.9; Доросиев Л., Цит. съч. С.114-119; Кънчов В., Цит. съч.с.96.
Още по темата ЧАСТ 1: Кога и защо са се заселили българи в Мала Азия