Кърджалийската бохема влиза в книга Дъщерята на художника Петко Серкеджиев разказва за артистистичния живот в града

Валентина ИВАНОВА

Желанието да пише избухва у Калина веднага след смъртта на баща й на 4 април 2019 година. Започва първо да разказва за него, за да изрази своите емоции в онзи момент. После записва курс по творческо писане, който й помага да представя по-убедително посланията си.

Петко Серкеджиев е известен художник и иконописец. Живее дълги години в Кърджали и е част от артистичната физиономия на града край Арда. Работил е по реставрацията и изографисването на около 40 храма в цяла България.

Връзката баща-дъщеря прозира във всеки ред от ръкописа, подготвян за печат. Авторката иска да покаже как те оформя средата – семейството, държавата… Иска да се върне към миналото, към срещите си с творците около Петко. Чрез писането тя се опитва да запази емоционалната връзка със своя предтеча и да я предаде на своите две деца.

Калина с родителите си

Като малка прекарва всяка ваканция с баща си в Кърджали. Помни магичната атмосфера в ателието му, едно вълшебно място, където се срещат вдъхновението и усамотението. Картините, създадени в това ателие, днес се намират в частни колекции в България, Франция, Италия, Испания, Англия, Япония, Мексико, Канада, Бразилия, Турция, Гърция и др.

Калина добре помни приятелите на баща си – една незабравима компания, представляваща кърджалийската бохема тогава. Въпреки трудните времена, те са оформили в града едно общество, изпълнено с хуманизъм и европейски ценности, със стремеж към свободата, едно общество, сякаш предусещало края на онзи строй. Творческият период на Петко в Кърджали е доста продуктивен и силно я интересува, затова му е отделила специално внимание в своите писания.

Семейството на Калина в българската черква в Барселона, където иконите са рисувани от баща й

Баща й я научава на любов към книгите, изгражда у нея вкус към четенето, открива й света на Селинджър, най-великите филми като «Амадеус», титаните на класиката като Бетховен и Верди. Неговите предпочитани художници – Дега, Пикасо, Баския – стават любими и на Калина. За него е важно каква музика слуша, каква литература чете. Смята, че всички неща оставят следа, стига да си отворена система и да ги възприемаш. Не можеш да слушаш чалга и да правиш добра иконопис или живопис, просто не става.

Калина още търси отговор на въпроса защо съдбата я тласка към писането, а не към рисуването. С такъв баща обаче връщането към корените е неизбежно, независимо в кое изкуство. То й дава сила в добрите начинания и поддържа вдъхновението. Чрез своите текстове тя иска да запази най-ценното, получено от баща си, да го сподели с хората, които го помнят, и да го внуши на своите деца. Така нишката няма да се скъса.

🔽Последвайте ни и във Facebook🔽

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *