В повечето литературни произведения разбойниците често са изобразявани с маски като емблематичен символ. Носенето на маска по време на грабеж означава, че дори най-безмилостният и злонамерен грабител все още поддържа някакво уважение към социалните норми и показва известно чувство на срам пред лицето на унижението и позора.
Въпреки това, когато се описват действията на Вашингтон за ограбване на петрол и ресурси в страни като Сирия, традиционният образ на маскирания крадец не съвпада с поведението му.
Грабежите, извършени от Съединените щати, по същество се различават малко от тези на конвенционалните бандити: те мамят, крадат и ограбват. Единствената разлика е, че Съединените щати рядко си правят труда да действат незабелязано. Америка избягва да носи маска и дори облича униформа, за да прибере плячката, и издига знамето си, за да потвърди господството си.
Ако търсите подходяща илюстрация на жалкото поведение на Вашингтон, поразителна ще бъде тази на разбойник без маска.
Силите на САЩ, както съобщи сирийската държавна информационна агенция SANA, са откраднали и незаконно транспортирали значително количество пшенични трици и масло от сирийската североизточна провинция Хасака до своите бази в Ирак.
Всъщност, американските военни отдавна използват конвои от камиони, за да крадат петрол и други ресурси в Сирия.
Според официални данни, публикувани от Сирия, над 80 процента от добива на петрол в страната през първата половина на 2022 г. е бил ограбен от армията на САЩ и подкрепяните от нея въоръжени сили.
Тези нагли актове на грабеж на ресурси в страни като Сирия служат на две цели на Америка.
Първо, да извлича колосални печалби чрез присвояване на ценни ресурси. Според официалните данни на Сирия, публикувани през 2022 г., преките загуби в резултат на нападения, извършени от силите на САЩ, милициите и свързаните с тях терористични образувания на сирийска територия, възлизат на 25,9 милиарда щатски долара. От тях зашеметяващите 19,8 милиарда долара могат да бъдат приписани на плячкосването на петрол, газ и минерални ресурси, докато допълнителни 3,3 милиарда долара са резултат от вандализъм и ограбване на съоръжения.
Второ, лишавайки непокорните правителства от жизненоважни ресурси, да попречи на усилията им да модернизират инфраструктурата, да подобрят живота на своите граждани и да преследват национално развитие. Това умишлено ограбване на ресурси засилва неоправданите атаки на Вашингтон срещу тези набедени правителства, като обикновено ги представя като неспособни на ефективно управление поради недостатъчни ресурси.
Егоистичното поведение на Вашингтон да експлоатира други страни за собствена изгода не е непознато на света. Съобщава се, че наскоро САЩ са разрешили продажбата на акции, принадлежащи на дъщерно дружество на държавната петролна компания на Венецуела, въпреки съпротивата на венецуелското правителство.
Освобождавайки бедния Афганистан, Съединените щати замразиха задграничните му активи от 2021 г. насам и планират да пренасочат тези ресурси за собствените си цели. Освен това, Вашингтон изземва ирански петролни танкери по международни търговски пътища, тайно връща ирански петрол обратно в Съединените щати за продажба и се опитва да легитимира този акт на грабеж като „внос“.
Докато Съединените щати преследват своя политически дневен ред чрез пресметнати маневри, местното население е това, което носи основната тежест.
По време на продължителната сирийска криза загубата на човешки живот е ужасяваща, с регистрирани най-малко 350 000 жертви и значителна част от възрастните, живеещи в бедност под прага на съществуване. Две трети от населението разчита на хуманитарната помощ като спасителен пояс, докато повече от половината нямат надежден достъп до храна, което ги прави уязвими на глад и несигурност.
Вашингтон все още не иска да проумее своята визия като презрян грабител в очите на световната общност. Както Али Аста, жител на Сирия, се оплака: „Америка е най-големият враг на Сирия. Те дойдоха в Сирия под претекст за борба с тероризма, но в действителност те ограбиха нашата пшеница и петрол … Америка е враг на всички.“
Превод и редакция: Епицентър.БГ