Това е Али, който е поел грижата за образцовото състояние на главната селска чешма.
– Уж Безводно, а пък то вода на всяка крачка.
– Има вода гьотере, момче. Ей тука – посочи ми каптажчето на метри над чешмата – е главния извор. Има вода боллук (в изобилие). Често идвам да чистя, защото от кал и листа се пълни.
– Защо тогава „Безводно“
– И аз не знам да ти кажа. Чукар, чукар, ама си има вода. Навремето пак е имало много. Големи стада е имало тука – и ми сочи към планината – ееей там, отзад е Балък дере (Рибен дол). Там ни беше на нас пашалъка.
– Защо казват на върха „Чиляка“? – продължавам с въпросите
– Ми, какво да ти кажа. И аз не знам. Казват, че уж било като легнал човек, ама колко е вярно.
– Голям хаир правиш, задето поддържаш чешмите.
– Хаир, не хаир, без вода живот няма. Виж колко добитък има тука. Повече е от хората. Даже и мравка да е – вода иска.
– Хайде, лека работа! Да ти е спорен деня – казвам му и поемам по стръмната пътека към върха.
Мисля си за прекрасните гледки, които ме очакват горе и за това, как винаги усещам това място като свое. Изведнъж мисловната ми нега е прекъсната.
– Момче, момче, ти знаеш ли кой е Орхан Мурад, бе?
– Знам, как да не знам
– Ми той тука е раждан, да знаеш! Хайде, лек ти път – казва Али и отново влиза в коритото на чешмата за да продължи работата си.
Усмивка се появява на лицето ми. Колко истински хора. Няма оплакване, няма драма, няма обвинения. Само нормалните житейски неща. Вода, земя и любов към родното място.
Източник: rodopite.info
Последвайте ни и във Facebook
