Мюсюлманите в цял свят честват днес свещения празник Рамазан Байрам, с който приключват едномесечните пости, пише Епицентър.
Това е един от петте стълба на исляма, основите на религията, свещен за всеки мюсюлманин. Другите четири стълба са петкратна ежедневна молитва (намаз), признание, че няма друг Бог освен Аллах (шахада), поклонение в Мека (хадж) и годишен задължителна милостиня (закат).
Мюсюлманският календар се основава на лунния календар, така че началната и крайната дата на Рамадан се променят всяка година.
През 2024 г. свещеният месец започва на 11 март и завършва на 9 април По залез слънце в нощта на 10 април вярващите празнуват празника на разговяването.
Мюсюлманите започват да се подготвят предварително за Рамазана: извършва се цялостно почистване на къщата и двора, хората приготвят празнични ястия и най-добрите тоалети. Даването на милостиня се счита за задължителен ритуал. Това компенсира грешките, които човек може да е направил по време на гладуването. В този случай вярващите жертват или пари, или храна.
Според традицията след сутрешната молитва мюсюлманите се поздравяват, посещават родителите и по-възрастните си роднини, засвидетелстват им своето уважение, като им целуват ръка, искат прошка и се помиряват.
Децата се даряват с дребни пари и лакомства. Посещават се и гробищата, където вярващите четат заупокойни молитви за мъртвите си роднини.
Рамадан е част от календарите на древните араби. Името на свещения месец произлиза от арабския корен рамида или ар-рамад, което означава изпепеляваща топлина.
Мюсюлманите вярват, че през 610 г. сл. Хр., архангел Джибрил се явил на пророка Мохамед и му разкрил Корана – свещена книга в исляма. Смята се, че това събитие (Откровение Laylat Al Qadar – Нощта на силата) – се е случило по време на Рамадан.
През този месец мюсюлманите спазват разширен пост (саум), като начин да отбележат първото откровение от Корана за пророка Мохамед.
Коранът се състои от 114 глави, които се приемат за преки думи на Аллах. Хадисите или разказите за мислите и делата на пророка Мохамед от неговите сподвижници, допълват свещеното писание. Заедно, те образуват религиозните текстове на исляма.
По време на Рамадан мюсюлманите се стремят към духовно израстване и изграждане на по-силна връзка с Аллах. Постигат това като се въздържат от консумиране на храна от зазоряване до залез, приемане на течности, пушене и сексуални отношения; чрез рецитиране на тестовете на Корана, въздържане от греховно поведение (клюки, лъжи, вражди и сбивания), което може да анулира наградата от говеенето; във всичките си действия трябва да са безкористни.
След последния ден на Рамадан мюсюлманите празнуват края му с Ид ал-Фитр – букв. Празник на нарушаването на поста, който започва с общи молитви на разсъмване.
През трите празнични дни участниците се събират, за да се помолят, да ядат, да разменят подаръци и да отдадат почит на починалите роднини. В някои градове се организират карнавали и големи молитвени събирания.
Но преди всичко, духът на тази вековна традиция си остава време за отдаване на Бога и духовно израстване.
Празникът се чества от 624 г. Той няма постоянна дата, тъй като хиджра по същество е лунен календар, отчитащ точно 12 обиколки на Луната около Земята и има 354 дни. (33 години по хиджра съставляват 32 слънчеви години.)
На Рамазан Байрам традиционно на трапезата се поднасят бонбони и много различни сладкиши.
Навръх празника се приготвят изобилни трапези с баници, мекици, пилаф, баклави, халва. Тъй като вярващите се гощават със сладкиши и бонбони, празникът е известен още като Шекер Байрам.
Най-усърдно се пости в последния ден на месец Рамазан – Арифе. Това е подготвителен ден преди празника и за вярващите има най-голяма благодат.
В последния ден на Рамазан се дава фитре (милостиня) на бедни хора и сираци.
Честит празник!