-
В Източните Родопи наричат празника Сиромах Лазар
Соня КОСТАДИНОВА, Регионален исторически музей-Кърджали
Лазаровден или както се нарича в Източните Родопи Лазаря или Сиромах Лазар е винаги в събота, една седмица преди Великден. Това е празник на нивите, пасбищата и горите, защото Лазар заповядва на горите и шумаците. С брадвата сече дървета и прави ниви за оране, отвоюва пространство за човека от хаотичния, неподреден и чужд свят. По този начин определя реда и поставя граница между световете, защото денят е олицетворение на границата на земния и отвъдния свят.
Лазаровден е и празник на момичетата, които, след като лазаруват, придобиват нов социален статус. Могат да се момеят публично, обществено признато, да се обличат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се годяват и женят. Затова основен компонент на обредността през този ден е моминският обичай лазаруване. В своя най-разгърнат и сложен вид той е фиксиран в района на Ивайловград /селата Долно Луково и Свирачи/ и сред българските преселници от Гюмюрджинско, Гърция. В тези селища особена обредна функция се отрежда на антропоморфната кукла Лазар, която независимо от мъжкото си име, се изобразява като жена.
Рано сутринта на Лазаровден моми и годеници се събират в къщата на една от тях или на момиче сираче /Свирачи/. Там те правят обредната кукла от кросно на стан /Горно и Долно Луково/ или от върток на чекрък /Свирачи/. На кросното обличат дълга бяла женска риза, върху нея навличат сукман и връзват престилка. С помощта на памук в горния край на кросната оформят главата на фигурата, която се забражда с кърпа и се украсява със здравец и други пролетни цветя. Готовата кукла се носи от момиче сираче, скрито под ризата.
Пременени и накичени с венци и цветя, водени от сирачето, момите обикалят всички селски къщи, с изключение на тези в които има болен или скорошна смърт. Те влизат в двора и пеят песни за любовта, юначеството, силата и храбростта, за хубост и късмет, плодородие и богатство, като едновременно с това играят с кърпи в ръцете. Стопанката ги поръсва с жито и моли сирачето да се върти в кръг, за да се множат пчелите, пилетата, агънцата и теленцата. После дарява лазарките с шарен колак, посипан със сусам, яйца, брашно и сирене.
След като обходят цялата село лазарките отиват на реката и там развалят куклата. Измиват кросното във водата, а също и лицата си. Свиват китки от горски цветя и всички заедно ги хвърлят по течението. Момата, чиято китка изплува първа, се избира за кум, а втората за кума. След това се измиват повторно в реката, за да са плодовити. Събраните продукти продават на търг, като част от получените пари дават на сирачето, което е носило Лазар, а с останалите си устройват тържество в дома на момата-кум на втория ден след Великден.
В Средните и Източните Родопи има известна специфика, защото на някои места лазаруването се обединява с обичая за дъжд Пеперуда или Пеперуга, Перпелюга /Покрован/, Перунига /Гугутка/, а българите мюсюлмани в Кърджалийско го наричат Парпалуда /Чакаларово, Кирково/. Обредните действия са подобни, като основното действащо лице – Пеперуда, се изпълнява от дете сираче, което е окичено в зеленина, най-често бъз.
ЦВЕТНИЦА
Неделята след Лазаровден е известна в Родопския регион като Връбница. Празникът има предимно църковен характер. Преди обяд се ходи на черква и всеки взема от свещеника осветена върба. Свива венче, което се оставя на домашната икона. С тази върба жените кадят болен добитък /Долно Луково/. Другаде я дават накълцана на домашните животни, за да са здрави и плодовити /Покрован, Царева поляна/. На Връбница се яде риба с ориз – тавалък.
Последвайте ни и във Facebook
