Как намразихме капитализма?

Автор: Пенчо Пенчев

Въпросът в заглавието и прекалено общ и малко подвеждащ, защото не всички мразим капитализма. За голяма част от хората в България обаче пазарната икономика е необходимо зло, с което се съобразяват, което търпят, но със скърцане на зъби. Едни мразят капитализма заради носталгия по доброто старо време, други, защото мислят, че той по начало е лош, стимулира алчност и антисоциални инстинкти.

Настоящият текст  e опит да се открият някои от дълбоките и устойчиви идейни корени за недоверието и омразата към капитализма в България. При формирането на емоции литературата има много по-силно влияние от историческата действителност. Негативното възприемане на капитализма, критичното отношение към неговите основни актьори и механизми на функциониране е силно повлияно от Алеко Константинов и неговия знаменит герой – търговецът на розово масло бай Ганьо. Затова ще проверим доколко представата на Алеко за търговия с розово масло е реалистична и дали има основание презрението и присмехът към капиталистите-предприемачи, които я практикуват. На тази основа може отговори и на въпроса в заглавието.

Това, което се вижда на пръв поглед

Алеко Константинов е фин, симпатичен и добре образован. Той израства изолиран от българската действителност. Става трагична жертва на бруталните политически нрави от края на 19 век понеже е убит „погрешка“ при предизборна обиколка. Жертвата е трябвало да бъде успешният адвокат и бъдещ министър Михаил Такев. Бай Ганьо е различен и лесен за подигравки и омраза. Той е устойчив, груб, носител на простащина, алчност, слаба култура, патриотарство, ниска нравствена и физическа хигиена. Бай Ганьо е капиталист-предприемач, износител на розово масло, който в първата част на едноименната книга броди из Европа и става удобна мишена за присмех. Българският капиталист тича след влака, докато влакът маневрира, държи се нескопосано в банята, в операта и т.н. Историите разказани от Алеко не са много и са добре известни.

Накратко – бай Ганьо има национални специфики, но си е капиталистическа свиня. А Алеко Константинов, наистина произхожда от доста заможно семейство, харесва и се възхищава от модерната и динамична Америка, но долавя онези характеристики на капитализма, които би трябвало да предизвикват притеснение и които са в основата на омразата към пазарната икономика. В известния си пътепис „До Чикаго и назад“ Алеко пише: „Капиталът в Америка е достигнал до най-крайното си развитие и е задушил своята родителка – личната свобода“. Заключението на човек, който прекарва малко време в САЩ, без да знае английски е спорно. От гледна точка на българското недоверие към капитализма е важно, че в САЩ Алеко Константинов среща и прототипа на бай Ганьо – Ганьо Сомов, който уж бил изпратен там от „един цариградски евреин да продава терше“. Терше или тереше се добива от здравец и е евтин заместител на розовото масло. Често срещана практика е евтиното терше да се смесва със скъпото розово масло.

Какъв е българският капиталист-търговец на розово масло?

Според Алеко Константинов капиталистът бай Ганьо е арогантен, алчен и груб. Той не владее чужди езици и брутално преследва келепира си, стреми се да спечели най-вече със скъперничество, лъжа и като възползва се от сънародниците си в чужбина. Всичко това е гарнирано с леки антисемитски намеци от страна на Алеко.

Литературната фикция обаче изглежда трудно се съгласува със стопанската действителност. Розовото масло е пазарно ориентиран продукт на българските земи. Неговият експорт започва от началото на 19 век. Пазарът на розово масло е сложен и деликатен. Търговията с продукта носи печалба, но само при добра организация, наличие на информация относно метеорологични условия, количество и качество на производството, познаване на местните специфики, доверие между партньорите, спазване на поети задължения, ограничаване на рисковете, прилагане на адекватни счетоводни практики и т.н. Преди Освобождението от турска власт розовото масло се изнася от френски, германски и други фирми, но постепенно се появяват и се налагат успешни български фирми. Те са носители на модернизацията в българското общество. Собствениците и част от персонала на тези фирми изобщо не приличат на бай Ганьо. Австро-унгарският учен Феликс Каниц описва срещата си с тях в Казанлък по следния начин „Забравих за миг, че съм в Ориента. Повечето от господата познаваха Лайпциг също така както и Париж, говореха френски като че ли там са се родили и отговаряха на въпросите ми из различни области съвсем ясно“.

В началото на 20 век Тодор Шипков, който е един от големите износители на розово масло отбелязва, че в България, а и в Ориента въобще, има съвсем погрешна представа за търговията като взаимно надлъгване. В действителност по неговите думи същността на търговската дейност е напълно различна. В нейната основа, отново според Шипков, стои „абсолютната честност“. Думите му могат да се приемат за самовъзвеличаване, но е факт, че честността е актив. Търговска къща на Шипков се ползва с изключително висока репутация на международните пазари. Капиталът на честността и взаимното доверие между българския износител на розово масло и контрагентите му в Западна Европа е толкова ценен, че дори когато на партньорите му се предлага по-евтино розово масло, те продължават да купуват от Шипков, защото вярват, че той им продава стоката си без да ги лъже.

Как се търгува с розово масло?

Героят на Алеко Константинов е представен като износител на дребно. Той пренася розовото масло в дисагите си, а понякога го тъпче за по-сигурно в пояса си. В Прага се опитва да намери случайни купувачи на стоката си или прибягва до посредничество на български търговци, установени в различни европейски градове. Бай Ганьо лицемерно се оплаква от чуждите конкуренти, които смесвали чистото розово масло с евтиното тереше и така подбивали пазара за българското производство.

Пазарът на розово масло не функционира точно по начина, по който го описва Алеко. Големите розотърговски фирми изграждат стройна система за закупуване на розовото масло от дребните производители по места и след това за износ на готовата продукция към Западна Европа. Липсват достатъчно сведения за дребни износители от типа на бай Ганьо, които разполагат с минимални количества розово масло, нямат установени партньори на външните пазари, носят продукцията си натъпкана в пояса или в дисагите и разчитат на случайна продажба като убедят евентуалните си клиенти в предимствата на стоката си без дори да познават езика на страната, в която отиват. През 90-те години на 19 век има регистрирани няколко спорадични опита за износ на дребно на розово масло, но хората, които го правят не пътуват из Европа и бързо фалират. Те едва ли може да си приемат за масова практика. Бай Ганьо не би могъл да е техен обобщаващ образ, защото те са мимолетно стопанско и социално явление. Дори прототипът на бай Ганьо – споменатият Ганьо Сомов по-скоро не е търговец. Една обоснована хипотеза за него го сочи като гавазин (охранител) в павилиона на казанлъшките розотърговци по време на изложението в Чикаго.

Износът на розово масло също не става по начина, описан от Алеко. За описанието на този процес може отново да се обърнем към Феликс Каниц, който пише: „Розовото масло се превозва в кръгли херметически запоени тенекиени съдове с по 50 мускала в калъфи от гъсто, отлично предпазващо сукно“. Кръглите тенекиени съдове се наричат конкуми и могат да са по-големи от описаните от Каниц. Някои събират повече, други по-малко розово масло. Мускалите са стъклени съдове, в тях се събира приблизително 5 грама розово масло. Практиката не е те да се пренасят по дисаги или в натъпкани в пояса, а уплътнени по подходящ начин, за да се предпазят от счупване. Освен към уплътняване със сукно, българските търговци слагат мускалите в дървена обшивка, а самите мускали се нареждат в подходящи за транспортиране каси.

Въпросът за на т. нар. фалшификация на розовото масло с тереше отново не стои точно така, както го представя Алеко. Розовото масло се смесва с тереше и от дребни производители и от търговци-износители и от търговци, които го продават на дребно в европейските държави. Смесването обаче на розово масло с тереше съвсем не означава, че маслото се фалшифицира, за да се измами крайния потребител. Умелите търговци в Европа и техните български доставчици си дават сметка, че потребностите и възможностите на потребителите са различни, затова им предлагат различни качества розово масло, които имат и различна цена. Продажбата само на чисто розово масло се определя от западноевропейските търговци като израз на непознаване на особеностите на пазара и на търговската дейност въобще.

И как точно намразихме капитализма?

Характеристиките на бай Ганьо, независимо дали са национални или социални, безспорно заслужават осмиване. Алеко Константинов избира за техен носител капиталист износител на розово масло. Талантливият фейлетонист не познава социалните характеристики и модернизационната роля на тази експортна търговия, не познава нейната организация и функционирането на пазара. Това не му пречи да презира или поне да представя и коментира търговеца на розово масло с тъжното усещане за интелектуално и духовно превъзходство. Явно омразата към капитализма се появява на основата на неистина породена от неразбиране.

Търговците-износители на розово масло не са ангели, сред тях със сигурност има всякакви хора. Търговията обаче има потенциала, чрез контактите със стопанската и духовна култура на напредналите пазарни икономики да допринесе за преодоляването на простащината, арогантността и дебелашкото отношение към хората. Осмиването на търговеца-капиталист всъщност допринася за презрението към капитализма, без да помогне реално за преодоляването на байганювщината. И тя е все още си е с нас.

–––

Пенчо Д. Пенчев е професор по икономика и доктор на историческите науки. Преподава Стопанска история, История на икономическите теории и Сравнителна политическа икономия в Университета за национално и световно стопанство. Автор е на няколко книги, сред които „Как се наливаха основите. Към ранната история на българската корупция (1879-1912 г.)“, „Минало несвършено. Пропуснати уроци от българската история“. Публикувал е десетки студии и статии в авторитетни български и международни списания. Член е на Европейското дружество за история на икономическата мисъл и на Центъра за стопанско-исторически изследвания.

Източник: ekipbg.com, Гласове.бг

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *