-
Тази година Луната пречи да наблюдаваме ефективно максимума на метеорния поток Персеиди и за това школата ни на „Белите брези“ ще бъде малко по-рано
Галина АВРЕНЛИЕВА
Когато гледаме към звездите, ние гледаме назад във времето. Светлината от тези далечни обекти се е появила години, десетилетия или хилядолетия по-рано. С огромни модерни телескопи и чувствителни детектори професионалните астрономи могат да видят далеч отвъд това, на което са способни повечето телескопи разположени по прозорците ни или в градината.
На 7 май се отбелязва Международният ден на астрономията, който е начин любителите на астрономията и професионалистите да споделят своите знания и любов към космоса с широката публика. Това е и начин за всички, които се интересуват от космоса, да изследват своята страст и да увеличат знанията си.
Как се привлича младото поколение към Астрономията? Какво да очакваме на 52-то издание на лятната школа на „Белите брези“? Достатъчно ли е финансирането за тази наука? – за всичко това разговарям с Агоп Узунбохосян, директор на Астрономическа обсерватория „Славей Златев“ в Кърджали
Къде Ви откривам в момента, в навечерието на световния ден на астрономията?
На националната олимпиада по астрономия сме. Участниците от Кърджали са трима. Това са Атанас Митрев от Езиковата гимназия „ Христо Ботев“ в Кърджали и две момичета Дарина Димитрова и Николина Маджарова от СУ „Васил Левски“ в Крумовград. Те ще представляват нашия регион на третия заключителен кръг в Бургас от 6-ти до 8-май. Хората, които са ги подготвили са техни учители и това са Бончо Бонев от Астрономическата обсерватория в Кърджали и Лейла Ахмед, старши учител по физика в крумовградското училище. Освен това участниците изкараха и подготвителен курс в Кърджали, под ръководството на д-р Александър Кортенков с ученици от цялата страна.
Астрономията не е заложена достатъчно в учебно-образователния процес, как привличате младите хора?
Почти нямаме възможност да правим някаква целенасочена реклама. Много от тях идват в обсерваторията и участват в кръжоците. Ентусиазирани учители има в региона и децата участват на общински и областни кръгове на олимпиадите по астрономия и по този начин ние ги откриваме за науката – Астрономия. Освен това има и немалко желаещи, които се водят от чиста любознателност и идват при нас в обсерваторията.
Школата по астрономия „Бели брези“ 2022 ще мине под знака на 52-рата годишнина. Как ще прочете тази година? Има ли вече лектори, които са потвърдили участието си?
Окончателният брой на участниците не е утвърден, защото ние ги подбираме в зависимост от резултатите на бъдещата олимпиада, която се провежда в Бургас, но общо взето програмата и лекторите са известни вече.
Можем да отличим участието на Валентин Иванов, който е от Кърджали и работи в Европейската южна обсерватория, със седалище в Мюнхен, Германия. Лекции ще изнесе Росита Кокотанекова на чието име е кръстен астероид в нашата слънчева система. Освен това вече е модерно да имаме онлайн участие на лектори. Тази година това ще бъде Момчил Молнев, който работи в слънчевата обсерватория в Колорадо.
Ще има и редица наблюдения върху малки метеорни потоци. Ще има астрофотографски наблюдения и цифрова астрофотография.
Тази година Луната пречи да наблюдаваме ефективно максимума на метеорния поток Персеиди и за това школата ще бъде малко по-рано. Това ще стане в последните дни на юли и първите дни на август, от 20 юли до 5 август. На нас като организатори ни остава една възможност от плюс 2-3 дни да променим датите, но общо взето в това време ще бъде 52-то издане на Лятната школа на Туристически комплекс „Белите брези“, край Ардино.
Достатъчно ли е финансирането на астрономическите обсерватории и как се прави наука без пари във време, в което технологиите се усъвършенстват с часове?
Аз не бих казал, че в момента Министерство на образованието е загърбило обсерваториите. Напротив, вече имаме целево финансиране, което се базира на броя на учениците в дадена обсерватория. Така, че от тази гледна точка ние не можем да се оплачем. От друга страна намирането на средства за провеждането на такива школи, за закупуването на модерна цифрова техника имаме възможност да кандидатстваме по различни проекти, пред различни фондации, както в случая фондация „Америка за България“, която финансира за 8-ми път нашата школа на „Белите брези“ и с нейна помощ ние сме закупили достатъчно хардуер.
Работи ли АО Кърджали по някакви проекти в момента?
По други проекти ние не работим, но очакаме 16 май и 26 ктомври, когато ще има частично лунно и слънчево затъмнения. Вратите тогава на Астрономическа обсерватория „ Славей Златев“ в Кърджали ще бъдат отворени и ние ще дадем възможност на любознателни ученици и граждани да наблюдават явленията.
Какъв е българският принос в световната астрономия, а и кърджалийският?
Ние може да се похвалим с редица наши астрономи. Преди малко ви разказах за Росица Кокотанекова, Валентин Иванов и за Момчил Молнев и редица други наши колеги, които работят в престижни астрономически институции, какъвто е института „ Макс Бланк“ в Германия, работят на обсерваторията на Канарските острови.
Имаме и колеги, които работеха и работят на Европейската южна обсерватория „Паранал“ в Чили. Списъкът е много дълъг. А в Кърджали и за нашия принос не бива да мислим. Достатъчно е, че от Кърджали са излезнали повече от половин дузина хора, които са завършили астрономия и в момента са на престижни места, както в Българската академия на науките, така и в чужбина.
Какво ще пожелаете на всички, които се занимават с астрономия, било то професионално или на любителски начала?
На всички искам да пожелая да достигнат до такава степен, до която те имат желание да се занимават с науката астрономия. Много от тях са свързали или ще свържат живота си с нея, а на други бих им пожелал да удовлетворят своята любознателност.