Салих Калемджиев пази редкия занаят тиклар Известният майстор от село Могилица е редил тиклите на Агушевите конаци

Днес ще ви разкажем за майстор Салих Калемджиев от село Буката. Нашата приятелка Захаринка Узунова от читалището в Могилица, отдавна ни беше казала, че много иска да ни запознае с майстор – тиклар. Най-накрая намерихме време и ето ни в Буката. Сигурно се чудите какво е тиклар. Това е този човек, който умело реди каменните плочи, наричани тикли, по покривите.

Чичо Салих е работил в някогашното предприятие по реставрация на паметници на архитектурата и културата.

Агушевите конаци

Покани ни в своя дом. Още когато влязохме в барбекюто ахнахме. Рядко се вижда толкова красота събрана на едно място. Зидана пещ с чеверме ни се усмихваше от стената, а над нея чанове и тюмбелеци. По рафтовете кокетно бяха наредени резбовани лъжици и цял дървен сервиз за кафе с прекрасен поднос. Майсторът ни каза, че е печелил не една награда за дърворезба и като разгледахме чашките и лъжиците – всяка с различен мотив и направени толкова изящно, изобщо не се изненадахме. Но ние искахме да научим повече за тиклените покриви.

Агушевите конаци

Тикларството е един от умиращите занаяти. Когато обикаляме селата със съжаление наблюдаваме тенденцията, старите тиклени покриви да се подменят със съвременни материали и така малко по-малко селцата губят своето очарование и идентичност.

Някога всички къщи били покривани с тикли. Тиклата се прави от специален камък. Тиклите за местните къщи са вадени от две кариери наблизо – Витина и Киселчово, като тези от Витина били много хубави и гладки. Когато са строили къщи с катъри са отивали до кариерите и са ги прекарвали до съответното село. В по-ново време, когато държавата е отделяла средства за реставрация на архитектурните паметници, майсторът сподели, че са се снабдявали с тикли от старите къщи по-селата. Когато хората са си сменяли тиклените покриви с керемиди, тиклите ставали излишни.

В дома на майстора

Попитахме го на кои паметници е правил покривите. Чичо Салих се замисли и започна да изрежда – Агушевите конаци в Могилица, Хаджийските къщи в Буката, къщите в Чешитската махала, Алибеевия конак, Пангаловата къща, къщите в квартал Райково в Смолян, Згуровия конак и други къщи в Широка лъка, къщи в село Косово и в Пловдив. Засмя се и каза – „Само в Копривщица не съм правил покриви.“

Искахме да разберем трудно ли се правят тиклени покриви. Майсторът се усмихна, не че е трудно, но трябва да го умееш. Например на покривите на Агушевите конаци има много големи тикли. Камъкът е тежък, трудно е да го повдигнеш до покрива и после да го наместиш. Разказа ни една любопитна подробност. Когато направили реставрация на покривите и комините, след две години се наложило да ги правят отново. Причината не била, че лошо са ги наредили. Тиклите с времето се наместват и приплъзват и е възможно покривът да прокапе. Те нямат ръбчета като керемидите, за се захващат една с друга. Поради тази причина, държавата отпуснала допълнителни средства под тиклите да се положи воалит. Така чичо Салих и неговата бригада два пъти редили покривите на конаците. На тях дължим и красотата на комините. Някой от тях са с дължина 30 метра. Това е така, защото коминът не е само видимата част, на която се радваме отвън. Тялото на комина започва от етажа, на който е огнището или камината, а всички комини в конаците са зидани.

В дома на майстора

Много ни беше интересно. Докато си говорихме, съпругата на чичо Салих, леля Емине го привика да ни изпече царевични махалки на жар. Възразихме, че няма нужда, но приехме. След малко чичо Салих ни поднесе прясно изпечени царевици, чийто вкус и аромат ни върнаха в детството.

Прекрасни хора са родопчани. Знаещи, можещи и в същото време изключително скромни. Те не обичат да се хвалят, но допуснат ли ви до сърцето си, можете да чуете невероятни истории.

Благодарим им за доверието, гостоприемството, емоциите и споделените истории. Направиха ни по-богати, стоплиха душите ни и останаха завинаги в сърцата ни.

Източник: Приключения по Арда

🔽Присъединете се към Facebook групата на „Кърджали и Източните Родопи“🔽

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *