Бойко Ламбовски: „Мистериите на Хухла“ са замесени с Мармалада на Теди Москов Публиката се включваше, подвикваше на актьорите, а те играеха култовия спектакъл "Мармалад" , разговаряше с тях. Стана като в "Многострадалната Геновева" от "Под игото"

  • „Мистериите“ са един от най-жизнените фестивали в страната, съчетава местните и национални традиции с поглед в бъдещето

Бойко Ламбовски е български поет, публицист, есеист, преводач от френски и руски.
Роден в София през 1960 г., учи във Френска гимназия в столицата и Литературния институт „Максим Горки“ в Москва.
От 2013 г. до 2019 г. е председател е на българския ПЕН център 
Работи в БНР, води предаване в програма „Христо Ботев“.
Член е на журита на редица национални конкурси за поезия и литература, сред които и учредения през 2022 година в Ивайловград на името на Ивайло Балабанов.
Бойко Ламбовски е един от тримата създателите на фестивала „Мистериите на Хухла“, който тази година отбелязва 25годишен юбилей.

Интервю на Валентина ИВАНОВА

– Г-н Ламбовски, как един софиянец се нареди сред създателите на фестивала „Мистериите на Хухла“, който от 25 години се провежда в най-южната точка на България – в община Ивайловград?

– В края на 90-те години на миналия век с журналиста и издател тогава Пламен Димитров организирахме фестивала „Култура на виното“. Известният хухленец Иван Бунков активно се включваше от страна на Родопския регион. Неговата амбициозност и познания в областта на историята, етнографията и културата много ни повлияха и спонтанно се роди идеята да направим един фестивал, който да представя местните забележителности, а и да привлича стойностни артисти и творци от цялата страна и това да съвпада с традиционния празник на село Хухла. И като се почна, та вече 25 години…

– А защо избрахте точно това наименование – Мистериите на Хухла?

– Многото идеи, споделени от Иван Бунков с нас, бяха свързани с редица потайности от региона. Трагичните исторически събития около 1913 година в селото са известгни, но преди тях безусловно по тези места присъстват Средновековието и Античността, обгърнати с тайни. Има още мегдан за работа на археолози, историци, етнографи, фолклористи и всякакви други учени. Та миналото винаги е мистериозно.

Спомням си още в първото издание на фестивала участваха елитни столични артисти. С един автобус направо от фестивал в Мюнхен в Хухла се изсипа целият театър „Ла Страда“ на Теди Москов. Имаше и много журналисти, художници, оператори, а и други артисти, не само от „Ла Страда“, там беше и Любо Нейков и не помня още кой. Случи се дъждовен ден, та представлението се състоя в селското читалище. Хухленци ги посрещнаха много топло и живописно. В салона миришише на мармалад, приготвен от бабите за гостите.

Бяха дошли възрастни хора, които едва ли бяха ходили на театър пред последното десетилетие. Публиката се включваше, подвикваше на актьорите, а те играеха култовия спектакъл „Мармалад“ , разговаряше с тях. Стана като в „Многострадалната Геновева“ от „Под игото“.

Освен театрали, в различните години на Мистериите са участвали млади поети и класици като Ивайло Балабанов и Петър Василев. Получи се един истински празник, защото беше плод на местните хора и на активността и ентусиазма на Иван Бунков и неговите приятели от цяла България, сред които съм и аз.

– Затова ли Мистериозната академия ви удостои с наградата „Почетен селянин на Мистериите на Хухла“ ?

– Станах лауреат през 2018 година. Наградата е едно намигане, носи лек хумористичен оттенък и в същото време е безусловено признание за нашата енергия, която многократно е превъзхождана от тази на Иван Бунков.

За мен „Мистериите на Хухла“ е един от най-жизнените културни фестивали в страната. Знаем, че напоследък се организират фестивали по проекти, за да се усвоят едни пари. А нашият е съчетание на местните с националните традиции и в същото време с поглед в бъдещето. Тук се надявам да бъдат направени още много открития, защото ивайловградският край е богат на история и може да бъде един туристически рай.

– Фестивалът тази година обаче е посветен на годишнината от разорението на тракийци

– В много селища в Ивайловградско са дошли преселници, бягали от страданията, свързани с многобройните войни в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Пресичането на няколко граници и етническото многообразие са белязали периода на установяване на нациите на Балканския полуостров. Те са донесли много беди, най-вече на българското население, преобладаващо в района. За тези трагични събития трябва да се говори постоянно. Всяко семейство пази в родовата си памет болезнени спомени за насилия, гонения, преселвания и загуби на имущество, събирано столетия. Разбира се, те не трябва да ни водят до някакъв вид съвременна историческа отмъстителност, но трябва да се знаят, защото те са формирали националната ни памет.

– В училище се изучава клането в Батак, но за трагедията на тракийци май си знаем само ние, в нашия край. Темата не е залегнала достатъчно в образователната програма.

– Боя се, че в угода на политическата коректност част от изпитанията на нашия народ гласно или негласно са покривани и не са обект на образователната система. Например, малцина знаят, че Априлското въстание не е най-голямото. Най-масовото въстание през 19-ти век по българските земи е Белоградчишкото. В Раковишката завера през 1850 година се включват десетки хиляди българи. То обаче не се изучава, не фигурира в учебниците. Донякъде има тенденция, донякъде подтиквана от орган, в който днес принадлежим, да се споделят под сурдинка неща, които могат да възбудят национална вражда. Това като замисъл е правилно, но като изпълнение не е. Паметта не трябва да се изтрива. Тя е този залог, който ни прави по-умни. Всеизвестно е – човек без памет е обречен исторически да повтаря грешките на миналото, което ние виждаме непрекъснато и днес. Забравеното и неглижирано старо се връща с нова сила в новото поколение.

– Г-н Ламбовски, и в предстоящото издание на „Мистериите на Хухла“ ще играете важна рола. Предстои ви да представите новата книга на Петя Цонева, носителка на голямата награда в първия Национален конкурс „Ивайло Балабанов“.

– Не познавам тази поетеса лично, но съм чел нейни стихове. Бях в комисията, която я избра да получи наградата на името на Ивайло Балабанов. Смятам я за един много надарен съвременен български творец. Нейното творчество ще украси празника по подобаващ начин.

Това още веднъж потвърждава, че „Мистериите на Хухла“ не затихват, а се развиват, благодарение на местната общност и на основния генератор на идеи Иван Бунков.

Четете още: Георги Андреев: Над Хухла, на връх „Свети Илия“ има някаква магичност

Програма на „Мистериите на Хухла – 2023“

22 септември

14, ч., читалище „Хохла“. Представяне на стихосбирките – ‘’Люлката на Живота” на Петя Цонева, носителка на наградата „Ивайло Балабанов“ и на „Млада поезия” на 13-годишиния Димитър Кондузов от Хухла

Пее младото мецосопрано Людмила Павлова, пряк потомък на загиналия свещеник в Хухла, възпитаничка на Александрина Милчева

15, ч., читалище „Хохла“. Откриване на изложба на Националния исторически музей с последните находки от археологическите разкопки на крепостите „Лютица“ край Ивайловград и „Балък дере“ край Хухла

15,30 ч., Костадингеоргакиева къща. Откриване на изложбата „Тракия, люлка свещена”, живопис на художничката с хухленски корени Мара Латева
Представяне на новата книга на Пламен Димитров, съосновател на „Мистериите на Хухла“ – „Виното между живота и смъртта“
Представяне на Издателството за хубава литература „ПЛАМАР“

18 ч, , амфитеатър на връх „Свети Илия“. Тържествен концерт, посветен на Деня на независимостта с участието на танцов състав „Карамфилчето“ от Ивайловград и на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, София.
Връчване на отличието „Почетен селянин на „Мистериите на Хухла 2023″

23 септември

10.30 ч., на Лобното място на 42 -та хухленци-мъченици. Отслужване на панихида за загиналите

14,30 ч., Лобното място. Откриване на изложба „Тракийската епопея“, организирана от Научния институт към Съюза на тракийските дружества в България

15 ч., читалище „Хохла“. Откриване на научна конференция, посветена на 110 години от Разорението на тракийските българи, организирана от Научния институт към Съюза на тракийските дружества в България

18 ч., амфитеатър на връх „Свети Илия“. Митинг-концерт, посветен на 110 годишнината от Разорението на тракийските българи с участието на женска вокална група от Свирачи, на хор „Яни Попов“ от Ивайловград и световноизвестния женски хор „Мистерията на българските гласове“ с  „Quarto“ квартет
Изпращане на протестно писмо-послание до Народното събрание и Президента с настояване погромът над тракийци да намери достойно място в историята и в образованието в България

24 септември

Екскурзии до исторически места и природни забележителности в община Ивайловград и Източните Родопи

Фестивалът „Мистериите на Хухла 2023“ се провежда с активната подкрепа на Община Ивайловград и с участието на Съюза на тракийките дружества и на Националния исторически музей и е под патронажа на Министерството на Културата.

Медийни партньори са Българското национално радио /БНР/ и Българската асоциация на регионалните медии /БАРМ/

🔽Последвайте ни и в Facebook🔽

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *