Георги Андреев е известен български композитор и музикант. Завършва Музикалното училище в с. Широка лъка със специалност гъдулка, а през 1995 се дипломира с отличие в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в класа по композиция на проф. Александър Текелиев.
В творчеството си обединява класическата хорово-оркестрова музика с традиционните ритми и фолклорни стилове. Автор на множество авторски и аранжирани песни и пиеси за оркестър, хор и солисти.
Негова музика е изпълнявана и в зали като „Роял Алберт Хол“ – Лондон, „Кенеди Център“ – Вашингтон, „Симфони Хол“ – Осака, „Ейвъри Фишер Хол – Линкълн Център“ – Ню Йорк и други.
От 1994 до 2000 г. работи като диригент на оркестъра на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, от 2000 г. е главен диригент и заместник-директор, а от началото на 2021 година е негов директор.
Тази година реализира проекта „Гласове и струни“ със световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове“ и нашумелия струнен „Quarto“ квартет.
Интервю на Валентина ИВАНОВА
– Г-н Андреев, как от големите европейски сцени се насочихте към малкото село Хухла, където Ансамбъл „Филип Кутев“ ще изнесе концерт след броени дни?
– Още когато започнах работа по новия проект на хор „Мистерията на българските гласове“ с неговия мениджър Бояна Бункова, получих покана като директор на Ансамбъл „Филип Кутев“ от двигателя на фестивала в Хухла Иван Бунков, който е неин баща, и решихме да се включим. Скоро след това отидох на връх „Свети Илия“ да видя мястото. Освен невероятната красота, там има някаква магичност, някаква енергия. Веднага разбрах колко е специално. Музиката датира от древни времена, така че каквото и да се поднесе на това място, стига да е изконно българско, да е от нашите корени, то ще бъде подходящо.
Концертът на Ансамбъл „Филип Кутев“ ще бъде празничен. Ще подберем произведения, подходящи, както за терена, така и за публиката.
Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“
– В тазгодишното издание на хухленския фестивал ще участва и друг световно известен състав – хор „Мистерията на българските гласове“. Публиката ще чуе ли част от новата програма, с която сте свързан?
– Ще се съобразим с годишнината от разорението на тракийските българи, която се отбелязва през септември, едно трагично събитие в българската история. Затова концертът ще е насочен в малко по-реквиемна и възпоменателна плоскост, за да почетем жертвите на онези смутни времена.
– Г-н Андреев, как едно момче от Хасково стана известен композитор, директор на голям ансамбъл? Потеклото ли ви тласна към музиката?
– Музиката присъства в живота ми още от люлката. Преди да започна да говоря, запях. Всички в семейството ми са музикални, но не професионални музиканти и по майчина, и по бащина линия. Мама свири на акордеон и пее чудесно. Баща ми, който ни напусна тази година, беше ренесансов музикант – свиреше на 4-5 инструмента. Сестра ми е професионалист, пее и свири на пиано по джаз клубове. Тази генетична нишка продължава – децата ми също са музиканти.
Не мога да кажа аз как реших да стана музикант. Навремето исках да стана какъв ли не, включително и военен. Но щом ме приеха в музикалното училище в Широка лъка, специалност Гъдулка, сякаш пътят ми се предначерта.
Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“
– Така ли от само себе си дойде и желанието да композирате?
– Още в 9-10 клас усетих, че имам дадености и заложби, енергия и фантазия, всичко необходимо за един композитор. Оттогава започнах да се занимавам целенасочено, да вземам уроци при професор Александър Текелиев, при когото после завърших в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. Днес съм от малкото късметлии, които са затрупани с работа като композитор, даже понякога отказвам поръчки. От друга страна съм в известна степен нещастен, защото нямам физическото време да напиша това, което на мен ми се иска, което ми идва отвътре.
– Вие сте не само много търсен, но и много продуктивен композитор. Това, че сте директор на фолклорен ансамбъл ограничава ли ви да пишете и в други музикални жанрове?
– Не деля жанровете. Музиката е два вида – хубава и лоша. Още като студент започнах да смесвам класическите звуци с фолклора и етномузиката. И досега това е характерен белег на моя стил – пресечна точка между източната и западната култури.
Женска вокална група от село Свирачи пее на връх „Свети Илия“
– Такава пресечна точка ли търсехте и като гъдулар в съвместните си концерти с известния цигулар Найджъл Кенеди?
– По идея на мой приятел цигулар – Иво Станков, който живее в Лондон, реализирахме един интересен проект за Дните на българската култура във Великобритания. Събрахме гъдулка и цигулка в един концерт-диалог между културите. Още на първата среща с Найджъл се усетихме и до края на нашата работа искрено се забавлявахме на сцената. Имахме няколко много успешни концерта на Острова и на други места.
– Като ви слуша човек, професията на музиканта е много приятна… Какво бихте посъветвали младите хора, които се насочват в тази сфера?
– Музиката е едно много трудно поприще. Изобщо изкуството е най-високото ниво в скалата на човешките потребности. Т.е. потребност от изкуство имат хора с високи изисквания към себе си. По никакъв начин това не е свързано с материалното положение на човека.
На младите хора бих казал, че да се захванат с музика е въпрос на риск. От друга страна, когато човек е истински талантлив, с каквото и друго да се занимава, то не му носи удовлетворение. Талантът не се съобразява какво искаме, а налага своята воля. Той е като ръждата, винаги избива.
Хухла с връх „Свети Илия“
– Тук си говорим за два от най-известните творчески състава – ансамбъл „Филип Кутев“ и „Мистерията на българските гласове“, които прославят България по света. Срещат ли те подкрепа от държавата?
– Ако имате предвид подкрепа, каквато е имало по времето на премиера Андрей Ляпчев през 1925-1930 година, категорично не. Тогава процентът от брутния вътрешен продукт, заделен за образование и култура, е бил 15. Може би затова след неговото управление, настъпва икономически възход в страната и България заема водещо място в Европа. Голяма заблуда е да се мисли, че икономическият просперитет води след себе си културен възход. Обратното е.
Днес за култура се отделя по-малко от 1 на сто от БВП. Това говори само по себе си за потребността на управляващите от култура. Няма как да се очаква подкрепа от такива люде. С две думи, нямаме достатъчно подкрепа от държавата, такава, каквато би трябвало да бъде, както и за всички наши колеги от другите културни институции.
Четете още: Бойко Ламбовски: „Мистериите на Хухла“ са замесени с Мармалада на Теди Москов
Програма на „Мистериите на Хухла – 2023“
22 септември
14, ч., читалище „Хохла“. Представяне на стихосбирките – ‘’Люлката на Живота” на Петя Цонева, носителка на наградата „Ивайло Балабанов“ и на „Млада поезия” на 13-годишиния Димитър Кондузов от Хухла
Пее младото мецосопрано Людмила Павлова, пряк потомък на загиналия свещеник в Хухла, възпитаничка на Александрина Милчева
15, ч., читалище „Хохла“. Откриване на изложба на Националния исторически музей с последните находки от археологическите разкопки на крепостите „Лютица“ край Ивайловград и „Балък дере“ край Хухла
15,30 ч., Костадингеоргакиева къща. Откриване на изложбата „Тракия, люлка свещена”, живопис на художничката с хухленски корени Мара Латева
Представяне на новата книга на Пламен Димитров, съосновател на „Мистериите на Хухла“ – „Виното между живота и смъртта“
Представяне на Издателството за хубава литература „ПЛАМАР“
18 ч, , амфитеатър на връх „Свети Илия“. Тържествен концерт, посветен на Деня на независимостта с участието на танцов състав „Карамфилчето“ от Ивайловград и на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, София.
Връчване на отличието „Почетен селянин на „Мистериите на Хухла 2023″
23 септември
10.30 ч., на Лобното място на 42 -та хухленци-мъченици. Отслужване на панихида за загиналите
14,30 ч., Лобното място. Откриване на изложба „Тракийската епопея“, организирана от Научния институт към Съюза на тракийските дружества в България
15 ч., читалище „Хохла“. Откриване на научна конференция, посветена на 110 години от Разорението на тракийските българи, организирана от Научния институт към Съюза на тракийските дружества в България
18 ч., амфитеатър на връх „Свети Илия“. Митинг-концерт, посветен на 110 годишнината от Разорението на тракийските българи с участието на женска вокална група от Свирачи, на хор „Яни Попов“ от Ивайловград и световноизвестния женски хор „Мистерията на българските гласове“ с „Quarto“ квартет
Изпращане на протестно писмо-послание до Народното събрание и Президента с настояване погромът над тракийци да намери достойно място в историята и в образованието в България
24 септември
Екскурзии до исторически места и природни забележителности в община Ивайловград и Източните Родопи
Фестивалът „Мистериите на Хухла 2023“ се провежда с активната подкрепа на Община Ивайловград и с участието на Съюза на тракийките дружества и на Националния исторически музей и е под патронажа на Министерството на Културата.
Медийни партньори са Българското национално радио /БНР/ и Българската асоциация на регионалните медии /БАРМ/
🔽Последвайте ни и в Facebook🔽
