Махала Метла е една от няколкото махали на село Долна Кула, община Крумовград . Като всяко едно от всички 470 населени места в област Кърджали, животът тук е подчинен на трудолюбието и грижата за животните и земята. Край махалата тече малко дере, а разтапящите се снегове и проливните дъждове пълнят с живот района. На около 15 минути пеш над Метла, е разположен красивия водопад, наричан от местните „Кара Ин“, но все по-устойчиво като туристически мезотопоним става името „Водопад на сътворението“.
Малко под селото, на около километър, преди вливането на това малко дере в река Крумовица (втория по големина приток на Арда след река Върбица), водата е изсякла невероятни форми. Сред скалите си пробиват път и два прекрасни малки водопада – Горния казан и Долния казан.
Това е дядо Абдурахман. Той е на 80 години и за него водопадите край махалата са източник на енергия и смисъл в ежедневието. Преди години, когато никой не е знаел за тях, присъствието на чужди хора в тези затънтени махали на Стръмни рид в Източните Родопи е било цяло събитие.
– На мен ми викат „турист“ – казва бай Абдурахман, катерейки се като коза и изпреварвайки млади туристи по най-стръмните чукари – питай за „турист“ и при мен ще те докарат.
През целия си живот, хората тук са гледали тютюн. Имало е и мелница.
– Аз бях помпаджия и отговарях за напояването. Мина ни живота в работа. Сега младите са по Европата, а ние сме тук. Но всичко си имаме с моята баба. Тя е пет години по-малка от мен. На 75 е.
– Колко човека живеете постоянно тук?
– Осем, но сме стари вече всички.
Минаваме край бик и крава, който са скрили с телата си малкото теленце, родено буквално преди часове.
– Животни имаш ли?
– Нямам, само градина. Стари сме вече за животни.
Чудя се, скочи от центъра на селото, развали си рахата. Да дойде, да разходи хора, да им разкаже, да им покаже.
– Има ли хора за водопада? – продължавам разговора
– Гьотере. Вече и с рейсове почнаха да идват. За нас добре, живот има, хора, мохабет.
Споделя ми още, че не разбира какво толкова има да гледат хората. Той цялото си детство е прекарал по вировете, целия му съзнателен живот е преминал край ромона на реката. Пък сега хора чак от София идват да гледат, диви се дядото.
Разказвал съм ви и за хората от село Лисиците, чиито живот се разнообрази неимоверно след популяризирането на района. При бай Абдурахман положението е същото. Ето как туризмът има и своя невероятно значим социален ефект.
Тръгвам си оттук, сигурен, че махала Метла ще стане още по-популярна дестинация. Бай Абдурахман пали цигара, маха ни за лек път и обръща глава в посока дерето с водопада. Сигурно си казва „Луди хора. Какво пък толкова?“. Но пък се усмихва доволно и благо.
Източник: rodopite.info