- След построяването на най-дългия въжен мост на Балканите, потокът от посетители не стихва
Кърджалийското село Лисиците е никому неизвестно. Няколко здрави къщи, трънки, планина. Едно от много села, намиращи се на брега на язовир „Студен кладенец“. Преди няколко години обаче, селото се „промъкна“ на картата на туристическите дестинации с въжения си мост, който бе обявен и за най-дългия на Балканския полуостров. За хората тук, този мост е единствената връзка със света през голяма част от годината.
Започнаха да идват и първите любопитни туристи, сякаш срамежливо да огледат. Дойдоха и следващите. После дойде и група. Мостът и селото започнаха да се предлагат като екскурзии. Местните хора с почуда гледаха идващите посетители и си задаваха въпроси с какво точно селото им е станало обект на интерес.
Преди година за пореден път водих група в района. Този път това бяха моите приятели от Туристическо дружество „Сдружение Устремени“. Видях нещо, което хем ме разсмя искрено, хем ме умили.
Местните хора, водени от усещането за социалност, бяха наизлезли в подстъпите на моста да продават продукти, които градините и животните им дават. Домашно сиренце, фасул, домати, мед, мента, чубрица, тиквички. За по-претенциозните има два вида бира и кафе с мед.
Туристите купуват, местните хора се радват. Хем някой лев, хем радост, че селото им е живо, хем и някоя дума да си кажат.
– Върви ли алъш-вериша, дядо?
– Има! И за хората хубаво и за нас хубаво!
– Има ли туристи?
– Ти ли си водач на групата? – отвръща ми на въпроса с въпрос
– Аз съм
посяга да ми даде нещо от „щанда“.
– Яла да те черпя
– Благодаря, аз ще си купя, да си жив и здрав!
– Пак да докараш хора! Услади ни се живота, не си сам, има с кой да си говориш, виждаш ги – един след друг идват – сочи ми прииждащите хора по моста.
– Ще докарам. Пак ще дойда. И други хора ще дойдат, все повече ще идват. Хайде със здраве!
Дядото вдига ръката си, с лека усмивка се умълчава за миг, сякаш създавайки телевизионен съспенс и кротко ми казва:
– Да сте живи и здрави, че ни пуснахте селото в Интернет. Голям хаир направихте!
Посетете селото и моста. Този район ще ви даде приятни изживявания и емоции. Ще видите и хора, за които градския комфорт е само непозната дума. Запознайте се с техния живот. Ще ви хареса. Пък и нещо от сергията си вземете, да подкрепите „бизнеса“.
Източник: rodopite.info
Все тракийски имена: ЛИСИЦИТЕ идва от тракийското ЛИСИ СЕТИ със значение „Село в края на гората/голото място“; Имената ЧИТ КАЯ, ЗИТ КАЯ, ЧУТ КАЯ, ВИТ КАЯ идват от АК- камък, око, извор и от УД, УТ – вода. Смисловото значение е „До/при водната скала/камък“. Шеста крепост идва от СЕТИ, СЕТИНА и означава „Крайна/последна крепост“. ДАМБАЛЪ идва от ДАМА БАЛА и означава „Голямото/главното село“. МОНЯК идва от МАНИАКСИ – име на трак. племе (АКСИ – черен). Вероятно името на р. Върбица е било Акси ара – Тъмна/Черна река.
То така се почва. В началото е много много хубаво. Алъш вериш, селото живва. Минава време, идват още туристи и докато се усетят местните, то станало шумно, мръсно, задръстено от хора. Така става свръх туризмът и край на спокойния и идиличен живот на местните.