Нов живот
Тодор Кривошапков е последният гайдар в Славейно. Тази година се навършват 110 години от рождението и 20 години от смъртта му.
Той е един от най-известните инструменталисти, свирил е в ансамбъла «100 каба гайди». Отличаван е с много награди.
Семейството на Тодор е имало чифлик на 12 км от селото. Когато баща му колил ярета, той вземал кофиже и си правил гайди. Сам се научил да свири.
Станал известен в цялата околия с прякора си Авелското. В „100-те каба гайди“ бил сред най-елитните, наред с Лазар Каневски и Стефан Захманов.
Макар, че е имал много ученици, днес в роднотому село няма негови последователи, разказва дъщеря му Кинче. Тя се страхува, че този традиционен родопски занаят изчезва. Добре, че има музикално училище в Широка лъка, та още някой да свири на гайда.
Тодор Кривошапков не е забравен в родното си село – в селското читалище се спомнят за годишнината от рождението. Ето какво са написали по този повод:
Думай, гайдо, думай. Думай и разказвай за живота на Авелското. Когато чуем изпълнение на Авелското, душите ни се разтварят, а плътният глас на ручилото кара сърцето ни да резонира на историите, издумани от гайдата.
Десетгодишният Тодор решава да се научи като баща си да свири на този магичен инструмент. Толкова е запален, детските му очи виждат гайдуницата на баща му изкривена и решава да я изправи. Един ден взема брадвата и замахва. Не му се разминава леко…
Творческият му път е дълъг – 70 години са заедно с гайдата. Наградите са многo. Не можем да забравим участието на Авелското в поетичния спектакъл „Родопско халище”, с който читалище „Съгласие” се явява на VII Републикански фестивал на Художествената самодейност и там журито единствено на него присъжда най – голямата награда „Оскар”. През 1976 и 1981 г. участва в Събор на народното творчество – Копривщица и печели сребърен медал.
През живота си е сменил 7, 8 гайди. Една от тях сега е в Дегестан. Подарил я. И както казваше: „Гайдата да върви, ама пръстите са тука. Мелодиите в главата ми си остават”.
Бай Тодор изпълняваше песните със завидна техника – едно леко свирене, извайване на мелодията и орнаментите. Някои изследователи казват, че устройството на гайдата прилича на човека – надуялката са устните, пискунът са гласните струни. За ручилото казват, че е „Гласът на Бога“. А сърцето е общо и е само едно – сърцето на гайдаря.
Да, гайдата и Авелското бяха едно цяло, защото той я приласка и я обичаше и познаваше както себе си. Помним неговите думи: „Родопите без гайди ще са пусти, празни, без шенлик”.
В Божиите селения ще ехти гайдата ти, а ние ще те помним с добро, бай Тодоре! Почивай в мир и светлина!
Последвайте ни и във Facebook
