Тази година със семейството ми и приятели решихме да прекараме Великденските празници в Истанбул. Любим град, многолик, колоритен, цветен, с много история и уникален дух. Завръщам се в този мегаполис за над 10-ти път и винаги откривам ново очарование.
Първата ни мисъл при планиране на почивката бе: Къде ще посрещнем Великден?
Веднага се зарадвахме, че ще успеем да посетим Желязната църква “Св. вкмч. Стефан” на самия бряг на Златният рог в кв. “Фенер”. Един от символите на българската вяра и духовност, построен върху земя, дарена от княз Стефан Богориди. Уникален храм, издигнат изцяло от железни елементи, изляти във Виена, по план на архитекта Ховсеп Азнавур и осветен на 8 септември 1898 г. Преди няколко години турската държава отдели огромна сума за съхранението и възстановяването му, като храмът бе тържествено открит след ремонта, в присъствието на голяма българска държавна делегация.
Вечерта на Велика Събота се запътихме за традиционната в православния храм литургия. Поради трафика в града успяхме да пристигнем в 23:30 ч в двора на българската църква. Бързайки към нея, очаквахме множество от християни да са изпълнили църквата и двора, но когато наближихме, ни посрещна подозрителна тишина. Влизайки в двора, видяхме отвън баща и дете-българи, които снимаха църквата, семейство-туристи турци и един служител на църквата, който пушеше цигара на прага й. Влязохме в храма, в който цареше пълна тишина. Нямаше литургия, нямаше свещеник, единствено двама служители на църквата с баджове. Вътре имаше трима души, които палеха свещ. Огледахме се, часът бе станал 23:40 ч.
След нас влезе още едно семейство-българи, един руснак и актьора Башар Рахал, заедно с актрисата и ТВ водещ Нели Атанасова. Те също запалиха свещи в пустия храм. След минути вече бяхме десетина души, всеки от които недоумяваше защо няма литургия. В този момент Башар Рахал попита единия служител: “Извинете, защо няма литургия в храма?”. Мъжът обясни на развален български: “Имаше кратка литургия от 22:00 до 22:30, после свещеникът тръгна за друг храм, където има повече възрастни хора. Биха камбаната тук и потегли. Храмът е в друг квартал на 20-30 Мин. и трябваше да стигне и там” Друга жена попита: “А защо няма в тази църква литургия, за да посрещнем Великден?” Отговорът, цитирам, беше: “Владиците от София не изпратиха друг свещеник и няма как… Елате утре, ще има от 13:00…, а не, май в 12:00 беше…”
В този миг разбрахме, че Великден в българската църква “Св. вмчк. Стефан” в Истанбул е “посрещнат” около 23:00 и няма да има литургия в 00:00 ч., няма да има Благодатен огън, няма свещеник да ни честити най-големия християнски празник с “Христос Воскресе!”…
Десетимата души в църквата се бяхме събрали около служителя и всеки негодуваше и се споглеждаше с въпроса: “Как е възможно?!” Тогава Башар Рахал каза на една от българките: “На 5 мин оттук е гръцкият храм и там има литургия.”, след което излезе от църквата с Нели Атанасова. Последвахме го 5-6 души, а в Желязна църква останаха двама-трима души.
В 23:55 наближихме гръцката църква, която наистина се оказа на 5 мин пеша. Улицата пред църквата бе изпълнена от стотици вярващи, които не могат да влязат в храма, дворът бе изпълнен до краен предел и морето от хора чакаше отвън. Вървейки натам, находчиви турци продаваха икони и свещи на импровизирани сергии на самата улица.
В 00:00 камбанен звън възгласи Възкресението Христово. Всички миряни се поздравихме на своя език. Гърци, сърби, руснаци, македонци… Всички се прегръщаха и радостно произнасяха “Христос Воскресе”! След секунди Благодатният огън излезе от двора на църквата и от свещ на свещ достигна и до нас. Камбаните продължаваха да бият празнично!
А на брега на Златният рог, най-красивата православна църква в Истанбул остана празна, тиха, тъжна.
Източник: Епицентър