-
Изиграва на сцената на театъра в Кърджали над 70 роли
-
През 1984 г. получава званието „Заслужил артист“
Валентина ИВАНОВА
Иван Йотов Петровски се ражда в Кнежа.на 29 октомври 1926 година. Баща му е машинен техник, а майка му – земеделска работничка. Първата си роля е играл като дете в оперетата „На кръстопът „, когато пишат за него, че ще стане професионален актьор. Това се сбъдва. Дванадесет години участва в художествената самодейност, след това седем години играе на сцената на Видинския и Пазарджишкия театър.
Беналкасар в „Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов
На 2 октомври 1964 г. пристига в Кърджали като млад актьор и на следващия ден се включва в репетициите на пиесата „Прокурорът“ от Георги Джагаров, в която му е поверена ролята на Следователя. Тази роля самият той смята за „зеления семафор“ на своята творческа кариера. За нея, както и за ролята му на сър Тоби от „Дванадесета нощ “ на Шекспир, сезон 1982 – 1983 г., проф. Филип Филипов го назовава “ забележителен актьор „.
Герака в постановката „Гераците“ на Елин Пелин
В Кърджали преминава неговата творческа младост и, както сам казва, тук отглежда най-свидните си рожби – десетките роли, в които се превъплъщава. До пенсионирането си пресъздава на сцената на ДТ „Димитър Димов“ над 70 образа – все главни, все значими, все запомнящи се. Сред тях са Йордан Герака от „Гераците “ на Елин Пелин, дядо Стоян от „Четвърта – пета степен по скалата на Рихтер „, Председателя от „Тринадесетият председател“, генерал Хименес от „Интервю в Буенос Айрес“…
Петровски има шанса да се срещне с един от корифеите на българския театър. Под режисурата на проф. Филип Филипов, който гостува от София, актьорът създава три бисера в творческата си биография: Беналкасар от „Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов, Андършрафт от „Майор Барбара“ на Бърнард Шоу и Сър Тоби от „Дванадесета нощ“ на Шекспир. Роли плод на едно дълбоко и мащабно творчество, родено от съприкосновението с големия майстор, когото Петровски смята за свой учител.
Актьорът се впуска и в дълбоките води на Хайтовата драматургия. Има рядкото удоволствие да се въплъти в Ламбрев от „Черешова градина “ и Бай Начо от „Кучета“. Единодушно е мнението, че тези образи са своеобразен връх в неговото творчество.
Бай Начо от „Кучета“ на Николай Хайтов
През 1984 г. е удостоен със званието „Заслужил артист“, което е голямо признание за любовта му към театъра, за талантливата му актьорска игра.
Никога не съжалява, че е останал в Кърджали, макар че е могъл да отиде в по-голям театър, да получи повече популярност. Но признание той получава и на сцената на Драматичен театър „Димитър Димов“ в завидно количество, което се изразява в любовта на многобройните зрители към неговата дарба. Тази обратна връзка между изкуството и живота продължава и извън театър. Често го спират на улицата, за да го поздравят. Мало и голямо го помни като необикновено добър приятел.
На 16 декември 1993 г. е последната му публична изява. Избира стихове на Петя Дубарова за прощалния и спектакъл, с който се сбогува с публиката. На въпроса дали случайно е избрал творчеството на младата поетеса, отговаря „Не, не е случайно! Вероятно искам да си остана все така млад, както през онези години, когато започнах!“
На сцената с Радостин Михайлов
На почитателите, на публиката пожелава да не губят желание да ходят на театър, да вярват в него, да възпитават на любов към това изкуство. То е вечно. Няма по-богата духовна храна за човека от театъра, заявява актьорът на прощалната си вечер.
Напуска Кърджали в необичайно топлия за зимата 17 декември 1993 г.
след близо 30 години тук.
Умира в Кнежа на 22 август 1999 година.
Благодарим на Весела Йорданова, дъщеря на проф. Филип Филипов, и на Ангел Бачийски от Общинския исторически музей в Кнежа, за предоставените снимки.
В навечерието на 27 март – Международния ден на театъра, си спомняме за известни актьори от ДТ „Димитър Димов“ в Кърджали.
В предишни публикации разказахме за Иван Йосифов и за Ана Лазарова.
Още по темата: ➡ Иван Йосифов е първият заслужил артист в театъра в Кърджали
Още по темата: ➡ Наричаха я Нашата Ана
Още по темата: ➡ Господин Везирев се превръща в любимец на кърджалийската публика още преди да стане част от трупата