Иван Йосифов е първият заслужил артист в театъра в Кърджали

  • В навечерието на 27 март си спомняме за известни актьори

Валентина ИВАНОВА

Иван Йосифов е роден на 30 октомври 1914 г. в красивия старинен Пловдив в семейство на тютюноработничка и локомотивен машинист. Детството му преминава в несгоди и бедност, но в революционен дух, търсещ новото, прогресивното и справедливото.

Едва осемгодишен участва в самодейните театрални постановки в кварталния клуб и в Народен дом. От тогава в него се запалва любовта към сцената.

Често декламира и пее на вечеринки и забави, участва в спектаклите на театралната трупа на Братя Чапликови.

Иван Йосифов и Слави Гергов в „Не се тревожи, мамо“

Като ученик в осми клас на Пловдивската мъжка гимназия става член на РМС /Работнически младежки съюз – младежката организация на комунистическата партия/ и участва в конспиративни акции. Арестуван е и е съден по Закона за защита на държавата. Изключват го от всички училища в царството.

За да изкарва прехраната си, през сезон 1934-1935 година постъпва при артиста-професионалист Асен Димитров. По-късно става част от трупата на Общобългарския театър. Израства като актьор последователно в театрите в Пловдив, Бургас, Русе, Перник, Плевен, Габрово, Ямбол,  Шумен, отново в Пловдив.

Сцена от „Приказки на стария Арбат“

В годините на своята творческа зрялост, вече създал над 200 образа, през 1968 г. пристига в Кърджали. Намира театралния колектив в етап на творческо укрепване. Съставът се попълва с опитни професионалисти, с млади режисьор и актьори, възпитаници на ВИТИЗ.

Два пъти е награждаван на националните прегледи на българските театри – за ролята на Бея в “ Мечкоутепване и прославяне“ на Панчо Панчев и за ролята на  професор Колчев  в „Когато чайките спят “ на Емил Манов.

Зрителите дълго помнят ролите му в „Боряна“ на Йордан Йовков,  “ Романтици“ от Георги Свежин , „Калоян “ от Камен Зидаров,  “ Приказките на стария Арбат“, „Я, колко макове“, “ Сърцето на майката „, „Тази малка земя“, „Женитба“…

В Кърджали остава до пенсионирането си през 1976 г. Той е първият артист в Кърджалийския театър удостоен със званието „Заслужил  артист „.

В Кърджали остава до пенсионирането си през 1976 г. Той е първият артист в Кърджалийския театър удостоен със званието „Заслужил артист “ на 24 май 1975 г. Умира на 88 годишна възраст през 2002 г. в Пловдив. Съпругата на Иван Йосифов е актриса в Пловдивския театър. Големият му Владимир продължава пътя на баща си – също става актьор, играе на сцената на ДТ „Димитър Димов“ и в Родопския драматичен театър в Смолян. Малкият му син Красимир работи известно време като стажант-актьор.

Умира на 88 годишна възраст през 2002 г. в Пловдив.

Още по темата: ➡ Наричаха я Нашата Ана 

Още по темата: ➡ Мало и голямо помни Иван Петровски като добър актьор и приятел

Още по темата: ➡  Господин Везирев се превръща в любимец на кърджалийската публика още преди да стане част от трупата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *