Само две семейства в Мурга посрещнат Рамазан Байрам

  • Гурбетът и изселването като проклятие са надвиснали над чернооченското село

Исмет ИСМАИЛ

И в стаите на десетките къщи на чернооченското село Мурга по време на байрамите скърцаха люлките на бебетата. Разляха се безброй турски кафета. Домашни хлябове се печаха и още горещи се разпределяха на празничната софра. Йасин /сура от Корана/ се четеше… Езан се прослуша… В коридорите намаз се кланяше… Гурбетът и изселването като проклятие надвиснаха над селото. И накрая през 90-те години на миналия век жителите се изселиха напълно.


 

Сега може би само по снимките се виждат внуците на собствениците на срутените и полусрутени къщи. И не се познават… На кого са те? Не си спомнят за детските глъчове по стаите.

 

Останаха само две семейства животновъди, в къщите на които ще се чества Рамазан Байрам. През лятото ги посещават туристи, любители на природата. Тук тополите вятър ги вее. Посоката му е трудно да се определи. Понякога на Запад, а понякога на Изток.

По байрамите ние намираме възможността или причината да целуваме ръцете на по-възрастните. 34 години след прехода към демокрация и в навечерието на годишнината от голямото изселване обаче има много майки и бащи по източно-родопските села, чиито деца са в чужбина. Може би тях няма да има кой да ги целуне… Чедата им просто ще се обадят по телефона или ще им напишат по фейса. Кой знае, може би ще има и такива, които не могат да направят и това? Има майки със сълзи на очите, близките им са далеч. Дори спомените им да са тук… Тези от нас, които сме тук да не ги забравяме и тях!

Съдбата изигра такава игра, че имаме хиляди семейства с гробове и чешми в България и семейства в Република Турция или Западна Европа. Миграцията винаги е била наша съдба… Аллах наш, пази ни от други миграции… Не отделяй други поколения от техните родители! Да не забравим нашите чинари на Рамазан Байрам… Да не забравим, че един ден всички ще остареем. Пророкът Мохамед в хадисите /свещенните слова/ казва: „Който не уважава малките и не почита възрастните, не е от нас.“ А ние от кои сме?

Последвайте ни и във Facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *