Кога и защо са се заселили българи в Мала Азия Тази година се навършват 110 години от завръщането на малоазийските българи

• До началото на ХХ век в Анадола се съхранили 26 български села, повечето от които са в Бурсенски вилает и около Чанак кале и Лапса

Василка Ташкова

Известно е, че в продължение на няколко века, от ХVI до 70-те години на XIX век големи групи българи от Тракия – Чирпанско, Старозагорско, Ямболско, Димотишко, Ивайловградско, от Македония – Охридско, Костурско, от някои селища в Северна България, от Родопите и Софийско се заселвали в западните малоазийски земи.

В околностите на Бурса, Измит, Балъкесер, Баля, Бандърма, Боашеир, Лапса, Измир, Чанак кале и други компактно и трайно се заселвали българи в изоставени от турците села, в съществуващите гръцки и турски селища или са създавали нови чисто български поселения и махали в градовете.

Причините за заселването на българи в Мала Азия са различни. Една част насилствено напускали родните си места, за да се настанят в тях идващите от Мала Азия турци, други след размирици, опустошения и грабежи на еничари и кърджалии търсели спасение в чужди земи, а трети за да търсят по-добър поминък.

Много български търговци и занаятчии от Копривщица, Карлово Калофер, Клисура, Самоков, Габрово, Устово, Райково и други също са намирали препитание в малоазийските градове Гьонен, Измир, Измит, Едремид, Канък, Кадък, Бандърма, Бурса и други.

Димитър Мавровсвещеник в Коджа бунар

Има сведения и за много по-ранни заселвания на българи в Мала Азия – през Средновековието, за които следите се губят, но тези които се установяват там от XVI век до средата на XIX век трайно се заселват в северозападните малоазийски земи. За дългия период на живот в тази част на Турция те запазват своята българска идентичност и след възстановяване на българската държава, са сред първите групи, които пристигат в Княжество България и търсят място за заселване.

Какъв е бил броят на българите в Мала Азия през периода на продължилото няколко века заселване, каква част от тях са асимилирани и каква част са останали до Балканските войни 1912 -1913г. е трудно да се установи.

Многобройни са сведенията за това, че голяма част от живеещите в смесени селища са погърчени или турцизирани. Най-силна е асимилацията в градовете.

В град Бурса, където е съществувала българска махала и българска абаджийска чаршия с 20 дюкяна до края на XIX век, останали само 4 дюкяна с абаджии от Копривщица и Клисура. По същото време в град Гьонен имало около 1 000 българи, а в началото на ХХ век останали само 40 – 50 къщи.

Изцяло погърчени са българите от градовете Бандърма, Касаба, Михалич, от т.н. Пищикоски села, както и от българските села от Смирненски вилает.

За българската историческа наука е известно, че в Мала Азия се съхранили около 26 български села, значителна част от които са в Бурсенски вилает и около Чанак кале и Лапса.5 Това са селата Коджа бунар, Мандър, Гьобел, Чалтик, Тьойбелен, Ново село, Сюит, Кубаш, Халаджа баир, Байрамич, Киллик, Симавла, Хаджипаункьой, Маната, Стенгел кьой, Чатал тепе,/наричано още Чатал таш/,Урумче, Ташкисе, Юрен, Ени кьой /Чифлика/,Чардака, Читака, Мехмед бей чифлик, Аладжа бунар, Къз дервент и други.

Димитър Вълчев-учител в с. Мандър

В доклад на министър-председателя на България д-р В. Радославов до Министерския съвет от 19 декември 1913 г.е посочено, че около Бандърма има 30 села, населени с близо 60 000 души българи. Вероятно това не са точните цифри.

Уповавайки се на своето трудолюбие и на природните дадености на малоазийските земи, съхранилите се до началото на ХХ век български села са в завидно материално състояние. Почти всички жители на тези села са собственици на недвижими имоти, а голяма част от тях са заможни българи, чийто поминък е земеделие, животновъдство, търговия, въглищарство и по-рядко занаятчийство.

Запазили своя език, религия, облекло и обичаи те с достойнство защитават правото си на българско училище и църква.

Още през 1860 г. в Цариградски вестник от 19 март е поместена статия, в която е изразено възхищението на пишещия от това, че в Цариград е срещнал българи от Мала Азия, които търсят български книги и български свещеник.

През 1873 г. в с. Мандър е открито първото българско училище, с учител Неделчо Орешков, последвано от с. Коджа Бунар през 1874 г. с учител Тодор Доросиев. И двамата са от Копривщица.
Има данни за съществуването на българско училище и в с. Гьобел. Известни са имената и на други учители в българските села в Мала Азия – Димитър Вълчев, родом от с. Коджа бунар и Георги Кънчев.
–––––––––––
1. Доросиев Л., Българските колонии в Мала Азия, Сп. БАН, кн. ХХIV, с. 54, 55.
2. Доросиев, Л. Цит. съч., с.49; Милетич Л., Преселяването на малоазийските българи в Княжеството, Български преглед, V, 1899г., кн.7, с. 97; Иричек К. Етнографически променения в България от основанието на Княжеството, СбНУ, кн.V, С.1891г., с. 515; Кънчов В. Из Мала Азия /пътуване по българските колонии/, Български преглед, V, 1899, кн. 8, с.73, 77, 79 – 81, 87 – 96.
3. В. Кънчов, Цит. съч., с. 64, 73, 77, 80.
4. Пак там, с.64, 74, 92, 94.
5. Николчовска М. Българските села в Мала Азия – ИМЮБ, Пловдив, 1986г.с. 103.
6. ЦДИА ,Ф.176 , оп. 2 а.е.1496, л. 262.
7. Доросиев Л., Цит.съч.с. 178-183; ЦДИА, Ф.176, оп.2, а.е.1496, л.228.
8. В.Цариградски вестник, 19 март 1860г; Доросиев Л., Цит.съч. с.80-82,93,,101-103,108.

Още по темата ЧАСТ 2:  Защо се завръщат малоазийските българи преди 110 години