Лияна ФЕРОЛИ
На 11 май от 17 ч. във Военния клуб тържествено ще бъде отбелязан Денят на Св.св. Кирил и Методий и на библиотекарите. Събитието, под надслов „Животът в думи и в думите-живот”. Събитието се организира от РБ „Н.Й. Вапцаров”, Военен клуб и Спортно-интелектуален клуб „Ахридос”,гр. Кърджали. Ще бъдат представени и трите нови книги на Божидара Ангелова: „Повече от думи”; „На времето видях следата” и „Здравей, Книгария”- 2.
Неотдавна Божидара Ангелова навърши 50 години. Авторка е на книгите: „Огледалцето на Бог” (приказки за малки и големи); „Етюди от един живот” (поезия); „Приказка чудата за буквите и числата” (помагало за деца в предучилищна възраст); „Здравей, Книгария“ (детски роман); „На времето видях следата“(поезия); „Повече от думи“(сборник с визуална поезия); „Здравей, Книгария“-2 (детски роман). През 2011 г. създава артистичния образ на Леля Приказка, с който става един от авторите в Националната инициатива за насърчаване на детското четене „Разказвачът на приказки“. Обича да експериментира със словесните форми, създава визуална поезия, търси оригинални решения, за да поощрява интереса към четенето.
– Боби честит 50-годишен юбилей и издаването на трите ти нови книги, посветени на него! Как би синтезирала тези два повода за празник?
– 50 години живот са достатъчни човек да натрупа повечко опит и да сформира своя житейска философия. И, мисля, че е нормално да сподели своите опитности, творчески търсения и намерени отговори с други хора. Тези три книги, излезли от печат в този момент, приемам като една малка победа на духовното начало у мен над материалността, на която и аз, като всички останали, съм подвластна. Така че за мен това е един истинският празник – въпреки трудностите на живота ни по време на прехода, успях не просто да оцелея физически и психически, но и да съхраня душевността си, дори да я надстроя в творчески аспект.
-А като прибавиш към двата повода и датата на промоцията – 11 май, какво би се получило?
– Датата 11 май е специална, защото на този ден честваме светите равноапостоли Кирил и Методий. Те създадоха за нас тези писмени знаци, с които ние днес се изразяваме върху листите, творим, учим се, общуваме помежду си, пишем стихове, раждаме рими, словесни образи… Да представя трите си книги на 11 май, за мен е много символично и специално като преживяване.
– В книгата си „Повече от думи” правиш много смел, дързък експеримент. Носи ли ти това нов вид вдъхновение?
– Нов вид вдъхновение – да! Нещата започнаха като на шега. Докато бях затворена в дома си през онези дни на тримесечен локдаун през 2020 г., де от скука, де от желание да пробвам нещо ново, започнах да пиша текстчета, които да оформям в образи. А за да се уверя, че не преминавам тънката граница между изкуство и абсурд, изпратих първите пет работи на международен конкурс и бяха оценени, спечелих 3 място. Това ме насърчи да продължа. Вдъхновението беше толкова бурно, че за период от около година и нещо, почти непрекъснато виждах образите пред очите си и думите се „наливаха“ в тях. Нямаше ден, нямаше нощ, писала съм посред нощите на светлината от фенера на мобилния си телефон. Имам още идеи, които смятам да реализирам в такъв формат за в бъдеще. Тук обаче насладата не е единствено от „обличането“ на стиха във формата и на формата в стих. Огромно е и удовлетворението от постижението, че съм се справила и със софтуерната обработка на графичните изображения, което си е допълнително предизвикателство.
– А, може би, читателят е уморен от старите словесни изкази и жадува за други, приключенски, игрови?
– Качественото литературно произведение не се нуждае от „специални ефекти“, за да блесне пред читателите. Но пък винаги новата форма в една творба, каквато и да е като вид и жанр, предизвиква любопитството на читателя, зрителя… Мисля, че един автор трябва да провокира вниманието на читателя. Така се получава една особена връзка между тях, специално взаимоотношение. Друг е въпросът, че един творец трябва много отговорно да подхожда към създаването на всяка своя творба, защото крачката между изкуство и кич, между качествено и абсурдно, е много тънка и може лесно да бъде прекрачена в нежелана крайност.
– С едно такова търсене на нови форми в изкуството не се ли доближаваме и до по-свежото детско възприятие?
– Откривателството е присъщо на човека в различните му възрасти. Зависи кой как възприема себе си и своето творчество. Някои автори гледат на своите съчинения като на плод на зрялост и мъдрост, други – като бягство от реалността, някакво завръщане в детството, в невинността на душата си. Не мисля, че ще се получи фиксация повече във формата, отколкото в смисъла. И формите крият смисъл и идея, стига да ги открие човек. За това трябват изострени сетива.
– Дръзка ли е тази вечна мечта на твореца да търси многообразието на Създателя или това е съвсем в реда на нещата?
– Съвсем в реда на нещата си е. В Светото Писание – Библията, пише, че сме създадени по образ и подобие Божие и сме плод на Неговия творчески акт. Той е заложил в нас способности, таланти, умствен капацитет, невронни мозъчни структури, интелект, умение да развиваме усет към красивото, към естетиката, повик към извисяване на духа си над суетата, над дребнотемието и битовизма. Ако не творим, значи сме потулили Божият образ дълбоко в нас и сме забравили за него.
– Какъв е пътят към по-адекватното обрисуване на света, щом той е много повече от думи? Докъде далече в тази посока може да се стигне?
– Думите са отражение на нашите вътрешни помисли, които на свой ред отразяват познанието, натрупано от нашите възприятия и сетива. Тук има един огромен субективизъм. За един ябълката е сладка, за друг – горчива. За един даден стих или картина са гениални, за друг – не. Важно е никога да не забравяме, че нашата гледна точка е наша гледна точка, но има и други гледни точки, което често не означава, че единият е по-прав от другия. Просто виждаме различни страни на едно цяло. Затова е нужно смирение и да си признаем, че не сме вездесъщи. По-адекватното обрисуване на света може да се случи, когато всеки творец добави своята гледна точка, без да я налага като единствено правилната. Призванието на хората на изкуството е да създават една духовна „атмосфера“ в ежедневието на обществения живот. Колкото повече гледни точки изразяват, колкото повече са оригиналните им хрумвания, неповторимостта на идеите им, неподръжаемостта на изпълненията им, толкова по цялостна и по-пъстра е „картината“, по-богата на културен „кислород“ е тази духовна „атмосфера“ в даденото общество.
– Все повече отправяш взор към това какво оставяш в следите на времето. Къде и какво по-трайно откриваш в тези крехки преходности?
– Човешкият живот е кратък. Ние идваме и си отиваме от този свят. Преди нас са минали стотици поколения – едни от тях са оставили разруха, смърт и печал, други – нищо особено, трети са завещали на човечеството непреходни творби – изящни картини, вълнуващи сонати, гениални литературни творби. Ето, например, светите братя Кирил и Методий са ни оставили писменост, с която си служим и до днес и тя е променила живота ни към по-добро. Не можем да избягаме от преходността, но можем да оставим следа след нас, която да е градивна, да променя нечия съдба към напредък. Това прави дните ни смислено изживени. Другото, което е важно, е това какво ще отнесем оттук. В древността са погребвали велможите с тяхното имущество, за да им служи то във вечния живот. Днес знаем, че всъщност нищо материално не можем да занесем на оня свят. Душата ни отлита при своя Създател с всички духовни „придобивки“, които сме възпитали у себе си – търпеливост, човечност, толерантност, мъдрост и т.н. На преходностите трябва да противопоставяме непреходностите, а те са в здравата ценностна система и в моралните норми, дадени ни от Твореца.
– Надарена щедро с дара да даряваш обич, и пак от нея да преливаш – така аз виждам твоите 2 по 25 години. А ти как, най-кратко, би ги описала?
– Моите 2 по 25 бих обобщила в една сентенция, формулирана в един мой стих: „Разбрах кое е важното в живота – надежда не загубвай в беда, обичай хората и вярвай в доброто, и радвай се на малките неща“.